Салман Рушди - Сатанински строфи

Но, o, колко лесно излезе, че е било! Колко удобно злото се разполагаше в тези гъвкави, безкрайно разтегливи гласни струни, тези кукловодски върви! Колко сигурно излизаше по високите кабели на телефонната система, балансирайки като босоног акробат; колко уверено влизаше в духа на жертвата, толкова сигурен във въздействието си, колкото хубав мъж в съвършено ушит костюм! И колко внимателно изчакваше времето си, изпращайки напред всеки глас, освен гласа, който щеше да нанесе coup de grace — защото Саладин също беше разбрал особената сила на бездарните стихове — дълбоки гласове и писукащи гласове, бавни и бързи, тъжни и весели, изпълнени с агресия и плахи. Един по един те капеха в ушите на Джебраил, отслабвайки неговата връзка с реалния свят, издърпвайки го малко по малко в своята измамна мрежа, така че малко по малко тяхната скверна, измислена жена започна да замазва истинската жена, подобно на лепкав зелен слой, и въпреки неговите тържествени заявления за противното, той започна да й се изплъзва; и тогава беше времето за завръщането на малките сатанински строфи, които го направиха луд.

Предай го. Той се завърна толкова невинен, колкото обикновено, предизвиквайки смут от пеперудени трептения в стегнатия на възел стомах на Джебраил. След това римите потекоха гъсто и бързо. Те биха могли да имат мръсотата на училищния двор:

или веднъж или два пъти ритъма на командващ агитката.

И най-накрая, когато се бяха върнали в Лондон и Али отсъстваше заради тържественото откриване на магазин за замразени храни в Хаунзлоу, последната рима.

Сигнал свободно.

Алилуя Коун се прибра, за да открие, че Джебраил си е тръгнал, и в обезобразената тишина на апартамента си тя твърдо реши да не го приема обратно, независимо в колко жалко състояние или колко ласкателно ще допълзи при нея, молейки се за прошка и любов; защото преди да си тръгне, беше изковал ужасно отмъщение за нея, унищожавайки всеки един от заместителите на Хималаите, които колекционираше с течение на годините, стопявайки ледения Еверест, който държеше във фризера, смъквайки и накъсвайки на парчета върховете от парашутна коприна, които се издигаха над главата й, насичайки на парчета (той беше използвал малката брадвичка, която държеше заедно с пожарогасителя в шкафа за метлите) безценния дялан спомен от нейното завоюване на Джомолунгма, даден й от шерпа Пемба, като предупреждение и възпоминание. На Али Биби. Ние имали щастие. Не опитва наново.

Тя вдигна горната част на прозореца и закрещя ругатни по невинните Фийлдс долу.

— Умри бавно! Гори в ада!

След това плачейки, тя звънна на Саладин Чамча, за да му каже лошата новина.

Мистър Джон Маслама, собственик на нощния бар „Хот У екс“, веригата музикални магазини със същото име и на „Попътни ветрове“, легендарния магазин, където можеха да се купят най-хубавите духови инструменти — кларинети, саксофони, тромбони, — които някой можеше да намери в целия град Лондон, беше зает човек, така че винаги щеше да приписва на Божественото провидение щастливата случайност, че беше в магазина за тромпети, когато Архангелът на Бога влезе с гръм и светкавица, виещи се като лаврови венци около величествените му вежди. Бидейки практичен бизнесмен до този миг, мистър Маслама беше крил от служителите си своята извънкласна работа като главния вестител на завърналото се Небесно и Полубожествено същество, закачайки плакати във витрината си само когато беше сигурен, че никой не го вижда, пропускайки да подписва рекламите, които пускаше във вестници и списания със значителни лични разходи, обявяващи близката Слава на Пришествието на Господа. Той издаваше прессъобщения чрез един клон за връзки с обществеността на агенцията на Велънс, изисквайки анонимността му да бъде грижливо пазена.

„Нашият клиент е в състояние да заяви — загадъчно обявяваха тези съобщения, които по едно време бяха на мода като развлечение сред хроникьорите на Флийт стрийт, — че очите му са видели Славата, приписвана на небето. Джебраил е сред нас в този миг, някъде в центъра на Лондон, — вероятно в Кемдън, Брикхол, Тауър Хемлитпс или Хекни — и той скоро ще се разкрие, може би след дни или седмици.“