Салман Рушди - Сатанински строфи

— Пийнете чаша джинджифилово вино — изкомандва Антуанет Робъртс. — За бебе също е полезно.

Когато Уолкът завърши с почитанията, мисис Робъртс, която изглеждаше изгубена в обемистото и овехтяло кресло (изненадващо бледите й крака, тънки като кибритени клечки, които се показваха изпод черната й рокля и завършваха с размирни къси розови чорапки и здравомислещи обувки с връзки, не успяваха с малко да стигнат земята), стана делова.

— Тези джентълмени бяха колеги на моето момче — каза тя. — Излиза, че вероятната причина за неговото убийство е работата, която вършеше по един предмет, за който ми беше казано, че интересува и вас. Ние смятаме, че е дошло време да работим по-формално, чрез каналите, които вие представлявате. — На това място един от тримата мълчаливи „хаитянци“ подаде на Памела червено пластмасово куфарче. — То съдържа — кротко обясни мисис Робъртс — пространни доказателства за съществуването на сборище на вещици в столичната полиция.

Уолкът се изправи.

— Сега трябва да вървим — каза той твърдо. — Моля. Памела и Джъмпи станаха. Мисис Робъртс кимна едва-едва, отсъстващо, пукайки със ставите на ръцете си с увиснала кожа.

— Довиждане — каза Памела и отправи традиционни съболезнования.

— Момиче, не си хаби дъха — прекъсна я мисис Робъртс. — Просто ми закови тези магьосници. Закови ги в сърцето.

Уолкът Робъртс ги остави в Нотинг Хил в десет. Джъмпи кашляше лошо и се оплакваше от болки в главата, които се бяха появили на няколко пъти след раняването му в „Шепертън“, но когато Памела призна, че е неспокойна, тъй като притежава единственото копие на тези взривоопасни документи в пластмасовото куфарче, Джъмпи още веднъж настоя да я придружи до офисите на брикхолския Съвет за общински връзки, където тя имаше намерение да направи фотокопия и да ги раздаде на няколко доверени приятели и колеги. Така че в десет и петнадесет те бяха в обичаното Ем джи на Памела, насочвайки се на изток напряко през града в надигащата се буря. Един стар син закрит бус мерцедес ги последва, както беше следвал пикапа на Уолкът, което значи, без да бъде забелязан.

Петнадесет минути по-рано патрулна група от седем едри млади сикхи, натъпкани в един „Уоксхол Кавалиър“, караше по моста над канала Мълей Кресънт в южен Брикхол. Чувайки вик от пътя за влачене на шлепове под моста и втурвайки се към мястото, те откриха един приятен бял човек, среден на ръст и фигура, с руси коси, спускащи се върху лешникови очи, който скочи на крака със скалпел в ръката и се втурна настрани от тялото на една стара жена, чиято синя перука беше паднала и се носеше в канала подобно на медуза. Младите сикхи с лекота настигнаха и надвиха бягащия мъж.

В единадесет часа новината за хващането на масовия убиец беше проникнала във всяка цепнатина на района, придружена с твърде много слухове: полицията неохотно е обвинила маниака, членовете на патрула са били задържани за разпит, планирало се прикриване. Тълпи започнаха да се събират по уличните ъгли и когато кръчмите се изпразниха, избухнаха поредица битки. Имаше известни повреди на собственост: бяха разбити стъклата на три коли, един видеомагазин беше плячкосан, бяха хвърлени няколко тухли. В този момент в единадесет и тридесет в събота вечерта, когато клубовете и танцовите салони започват да произвеждат развълнуваното си и под високо напрежение население, груповият полицейски началник след консултации с по-висшата власт, обяви, че сега съществуват условия за безредици в централен Брикхол и стовари пълната мощ на столичната полиция върху „нарушителите на обществения ред“.

Също в този момент Саладин Чамча, който беше вечерял с Али Коун в нейния апартамент, издигащ се над Брикхол Фийлдс, за лице съчувствайки и мърморейки окуражителни неискрености, излезе в нощта, за да открие една testudo 294 294 Костенурка — военна формация, изобретена от римляните, при която войниците се прикриват отгоре и отстрани с щитове. от мъже с каски и пластмасови щитове в готовност, движещи се към него през Фийлдс с твърда неумолима крачка; беше свидетел на пристигането над главата му на облак от подобни на прелетни скакалци хеликоптери, от които падаше светлина като едър дъжд; видя напредването на водните оръдия и подчинявайки се на неустоим първичен инстинкт, подви опашка и побягна, не знаейки, че е сбъркал пътя, тичайки с все сила по посока на „Шаандаар“.

Телевизионните камери пристигат точно навреме за набега срещу клуба „Хот У екс“.