Салман Рушди - Сатанински строфи

— Сега нямам време за теб — каза му тя и той вдигна рамене.

— Мога да чакам.

Краката отново я боляха. Тя стисна зъби и потегли напред.

Саладин Чамча, скрит зад същия чернолист бук, от който призракът на Морис Уилсън наблюдаваше болезненото движение напред на Али, забеляза Джебраил Фаришта да изскача от входната врата на кооперацията, където беше чакал нетърпеливо нейното завръщане; видя го със зачервени очи и бесен. Демоните на ревността седяха на раменете му и той ревеше същата стара песен: къдеподяволите коипо каквопо немисличеможешдамеизмамиш каксмееш кучкокучкокучко. Изглежда, че Стриндберг беше успял там, където Джъмпи (като отсъстващ) се беше провалил.

Наблюдателят във високите клони изчезна; другият с доволно кимване пое бавно надолу по алеята от сенчести разклонени дървета.

Телефонните обаждания, които сега започнаха, първо в тяхното лондонско жилище и след това на един далечен адрес в Думфриз и Гелъуей за Али и Джебраил, не бяха много чести; но от друга страна не можеха да бъдат определени като редки. Нито имаше твърде много гласове, за да бъдат достоверни; но от друга страна бяха достатъчно. Това не бяха кратки позвънявания като тези на дишащите тежко и други злоупотребяващи с телефонната мрежа, но никога не траеха достатъчно дълго, за да може подслушващата полиция да ги проследи до техния източник. Нито пък цялата неприятна случка трая твърде дълго — нищо и никакви три и половина седмици, след което обаждащите се престанаха завинаги; но също може да бъде споменато, че това продължи точно толкова дълго, колкото трябваше, което ще рече, докато Джебраил Фаришта не беше докаран до това да направи на Али Коун онова, което преди това беше направил на Саладин — а именно Непростимото нещо.

Трябва да се каже, че никой, нито Али, нито Джебраил, нито професионалните подслушвачи на телефони, които те повикаха, някога заподозряха, че обажданията са дело на един-единствен човек; но за Саладин Чамча, някога известен (дори и само в кръговете на определени специалисти) като Човека с хилядата гласа, подобна измама беше проста работа, напълно лишена от усилие или риск. Всичко на всичко трябваше да избере (от хилядата си и един гласа) общо не повече от тридесет и девет.

Когато Али вдигаше, тя чуваше непознати мъже да шептят интимни подробности в ухото й, непознати, които изглежда познаваха и най-уединените места на тялото й, безлики същества, които даваха доказателства, че са научили нейните най-любими предпочитания от безчислените форми на любов; и щом веднъж опитите за проследяване започнаха, унижението й нарасна, защото сега не можеше просто да затвори телефона, а трябваше да стои и да слуша с горещо лице и изстинал гръбнак, правейки опити (които бяха неуспешни) да удължи обажданията.

Джебраил също получи дела си от гласове: великолепни байроновски аристократи, хвалейки се, че са „завоювали Еверест“, подигравателни уличници, мазни най-добри приятелски гласове, смесващи предупреждения и подигравателно съчувствие, една дума за мъдрия, как може да си толкова глупав, още ли не знаеш каква е тя, всичко с панталони, бедни слабоумнико, приеми го от приятел. Но един глас изпъкваше сред останалите, висок задушевен глас на поет, един от първите гласове, които Джебраил чу, всъщност този, който му влезе най-дълбоко под кожата; глас, който говореше само в рими, рецитирайки бездарни стихове с омаловажаваща наивност, дори невинност, която контрастираше толкова силно с мастурбаторската грубост на повечето от другите звънящи, така че Джебраил скоро започна да го смята за най-коварно заплашителния от всички.

Кажи й това, заглъхваше гласът и прекъсваше. Друг ден се връщаше с друга версификация:

Предай й това съобщение също, би ли бил толкова мил. Имаше нещо демонично, реши Джебраил, нещо дълбоко неморално, прикриващо покварата с тези стихчета от поздравителни картички.

А…л…л… Джебраил в отвращението и страха си тресна слушалката; и се разтрепера. След това версификаторът престана да се обажда за известно време; но негов беше гласът, който Джебраил започна да чака, ужасявайки се от повторната му поява, може би приел на някакво ниво, по-дълбоко от подсъзнанието, че това пъклено подобие на детско зло ще бъде онова, което ще го довърши на всяка цена.