Салман Рушди - Сатанински строфи

— Е, щом не можем да обесим шефката, ще трябва да се задоволим с работничките — извика той и нареди да поставят курветата под строг арест, задача, която мъжете изпълниха с увлечение. Жените вдигаха шум и ритаха своите похитители, но евнусите стояха и гледаха, без да помръднат и мускул, защото Умар им беше казал: „Те искат путките да бъдат съдени, но нямам указания за вас. Така че ако не искате да загубите главите подобно на топките си, не се бъркайте.“ Евнусите пропуснаха да защитят момичетата, докато войниците ги сваляха на земята; между евнусите беше Баал с боядисаната кожа и поезията. Миг преди на най-младата „путка“ или „цепка“ да й пъхнат запушалка в устата, тя извика:

— Съпруже, за Бога, помогни ни, ако си мъж.

Капитанът от отдела за борба с порока беше развеселен.

— Кой от вас е съпругът й? — попита той, втренчвайки се внимателно във всяко увенчано с тюрбан лице. — Хайде, признай си. Какво ли е да гледаш хората с жена като твоята?

Баал насочи погледа си към вечността, за да избегне страшните погледи на „Айша“, както и присвитите очи на Умар. Офицерът спря пред него.

— Ти ли си?

— Сър, нали разбирате, това е само фразеология — излъга Баал. — Обичат да се шегуват тези момичета. Наричат ни свои съпрузи, защото ние, ние…

Без предупреждение Умар го сграбчи за гениталиите и го стисна.

— Защото не можете да бъдете — каза той. — Съпрузи, а. Не е лошо.

Когато болката се разнесе, Баал видя, че жените са изчезнали. На тръгване Умар даде съвет на евнусите.

— Изчезвайте — подсказа им той. — Утре мога да имам заповеди и за вас. Не много хора имат щастие в два последователни дни.

Когато момичетата от „завесата“ бяха откарани, евнусите седнаха и заплакаха неудържимо край Фонтана на любовта. Но Баал, изпълнен със срам, не заплака.

Джебраил сънуваше смъртта на Баал:

Дванадесетте курви осъзнаха скоро след ареста си, че толкова са свикнали с новите си имена, че не можеха да си спомнят старите. Бяха твърде изплашени, за да посмеят да кажат на тъмничарите чуждите звания и като последица не можаха изобщо да кажат някакви имена. След доста викове и много заплахи тъмничарите отстъпиха и ги записаха под номера като Завеса № 1, Завеса № 2 и така нататък. Бившите им клиенти, ужасени от последствията, ако се изплъзне тайната какви са станали курвите, също запазиха мълчание, така че беше възможно никой да не разбере, ако поетът Баал не беше почнал да лепи стиховете си по стените на градския затвор.

Два дена след арестите затворът се пръскаше от проститутки и сутеньори, чиято бройка се беше увеличила значително през двете години, след като Подчинението беше въвело сексуалната сегрегация в Джахилия. Оказа се, че много джахилийски мъже бяха готови да запазят спокойствие въпреки подигравките на градската паплач, да не говорим за възможното съдебно преследване по силата на новите закони срещу неморалността, само за да стоят под прозорците на затвора и да правят серенади на онези изрисувани дами, които бяха започнали да обичат. Жените вътре бяха напълно безразлични към тази преданост и не окуражаваха по никакъв начин поклонниците през зарешетените врати. Обаче на третия ден между тези умиращи от любов глупаци се появи един странно мрачен мъж с тюрбан и шалвари с тъмна кожа, която беше започнала да изглежда определено петниста. Много минувачи сподавено се кикотеха на външния му вид, но когато започна да пее строфите си, кикотът изведнъж спря. Джахилийци винаги са били любители на поетическото изкуство и красотата на одите, изпълнявани от странния джентълмен, ги отклони от техния път. Баал пееше любовните си стихотворения и болката в тях умълча другите стихоплетци, които позволиха на Баал да говори от името на всички. По прозорците на затвора за пръв път беше възможно да се видят лицата на секвестираните курви, които бяха привлечени там от магията на стиховете. Когато свърши рецитала си, той започна да кове поезията си на стената. Пазачите на портала с очи, пълни със сълзи, не направиха опит да го спрат.

След това странният мъж се появяваше всяка вечер отново и рецитираше ново стихотворение и всеки букет строфи звучеше по-възхитително от последните. Може би тази наситена възхитителност попречи на който и да било да забележи, до дванадесетата вечер, когато той завърши своя дванадесети и последен букет от строфи, всеки посветен на различна жена, че имената на дванадесетте му „жени“ са същите като имената на друга група от дванадесет.