Салман Рушди - Сатанински строфи

— Изгубил си си ума — сухо каза Салман. — Бил си на сянка твърде дълго. Или може би този костюм те кара да говориш като клоун.

По това време Баал беше доста пийнал и започна някакъв разгорещен отговор, но Салман вдигна несигурна ръка.

— Не искам да споря — каза той. — Нека вместо то’а ти каа най-горещата градска клюка. Уха-уха! И уместно да внимаваш, да внимаваш к’во ка’аш.

Историята на Салман: Айша и Пророкът отишли на поход до едно голямо село и на връщане в Ятриб тяхната група лагерувала през нощта сред дюните. В последния момент Айша била принудена от повика на природата да се скрие от погледите в една дупка. Докато я нямало, нейните носачи вдигнали паланкина й и поели. Тя беше лека жена и пропускайки забележат голяма разлика в теглото на тежкия паланкин, те предположили, че е вътре. След като се облекчила, Айша се върнала, за да открие, че е сама и кой знае какво можело да й се случи, ако не бил един млад мъж, някой си Сафуан, минал случайно на камилата си… Сафуан върнал Айша здрава и читава в Ятриб; веднага започнали да се носят слухове, не на последно място в харема, където възможностите за намаляване на властта на Айша били ревностно използвани от нейните противници. Двамата млади били сами в пустинята за много часове и тръгнали намеци, все по-силни и по-силни, че Сафуан е крещящо красиво момче и че в края на краищата Пророкът е много по-стар от младата жена и дали пък тя не е била привлечена от някой по-близо до собствената й възраст?

— Хубавичък скандал — щастливо отбеляза Салман.

— Какво ще прави Махунд? — поиска да знае Баал.

— О, той го направи — отговори Салман. — Както винаги същото. Срещна се с домашния си любимец, архангела, и след това съобщи на всички, че Джебраил е оправдал Айша. — Салман разпери ръце в примирение със света. — И този път, мистър, дамата не се оплака от удобството на строфите.

Салман Персиецът си замина на следващата сутрин с потеглящ на север керван камили. Когато остави Баал в „Завесата“, той прегърна поета, целуна го и каза:

— Може би си прав. Може би е по-добре да не се показваш на дневна светлина. Надявам се, че ще бъде трайно.

Баал отговори:

— А аз се надявам да намериш дома си и там да има нещо, което да обичаш.

Лицето на Салман побеля. Той отвори уста, отново я затвори и си тръгна.

„Айша“ дойде в стаята на Баал да потърси успокоение.

— Той няма ли да раздрънка тайната, когато е пиян? — попита тя, милвайки косата на Баал. — Доста се налива с вино.

Баал каза:

— Нищо няма да бъде отново същото. — Посещението на Салман го беше събудило от съня, в който бавно се беше отпуснал през годините си в „Завесата“, и не можеше да заспи отново.

— Разбира се, че ще бъде — настоя Айша. — Ще бъде. Ще видиш.

Баал поклати глава и направи единствената пророческа забележка през живота си.

— Нещо голямо ще се случи — предсказа той. — Един мъж не може вечно да се крие зад поли.

На следващия ден Махунд се върна в Джахилия и войници дойдоха да съобщят на Мадам от „Завесата“, че преходният период е свършил. Бардаците трябвало да бъдат затворени незабавно. Стига толкова. Иззад своите дипли тя помоли войниците да се оттеглят за час в името на приличието, за да дадат възможност на гостите да си тръгнат, и поради липса на опит офицерът, отговарящ за отдела за борба с порока, се съгласи. Мадам изпрати евнусите си да съобщят на момичетата и да изпратят клиентите през задната врата.

— Моля, извинете се пред тях за прекъсването — нареди тя на евнусите — и им кажете, че предвид обстоятелствата няма да се плаща.

Това бяха последните й думи. Когато разтревожените момичета, говорещи всички едновременно, се стълпиха в тронната зала, за да разберат дали най-лошото е наистина вярно, тя не даваше отговор на уплашените им въпроси, безработни лв сме, как ще се храним, ще ни вкарат ли в затвора, какво ще стане с нас — докато „Айша“ събра смелост и направи онова, което никоя от тях никога не беше посмяла да опита. Когато отхвърли назад черните драперии, тя видя една мъртва жена, която можеше да бъде на петдесет или на сто двадесет и пет години, не повече от три фута висока, прилична на голяма кукла, свита в един пълен с възглавници плетен стол, сграбчила празното шишенце от отрова в ръката си.

— Сега като сте почнали — каза Баал, влизайки в стаята, — можете да свалите и пердетата. Вече няма смисъл да не се пуска вътре слънцето.

Младият полицай от отдела за борба с порока, Умар, си позволи да покаже твърде голяма раздразнителност, когато разбра за самоубийството на управителката на бардака.