Салман Рушди - Сатанински строфи

— Ти изяде сърцето на чичо му — изкрещя Симбел — и сега ще изядеш неговото.

Тя му се изсмя в лицето. Когато прислужниците започнаха да плачат, тя освободи и тях и седна в самотно веселие, докато свещите изпращаха странни сенки върху нейното абсолютно непреклонно лице.

Джебраил сънуваше смъртта на Махунд:

Защото когато главата на Вестителя започна да го боли както никога преди, той знаеше, че е дошло времето, когато ще му бъде предложен Избор:

След като никой Пророк не може да умре, преди да му бъде показан Раят и след това да бъде поискано от него да избере между този свят и следващия:

Така както лежеше с глава в скута на любимата Айша, той затвори очи и животът сякаш си тръгваше от него, но след известно време се завърна:

И той каза под Айша:

— Беше ми предложено и аз направих своя избор и избрах Божието царство.

След това тя заплака, знаейки, че той говореше за смъртта си; след което погледът му мина покрай нея и като че се втренчи в друга фигура в стаята, въпреки че когато тя, Айша, се обърна да погледне, видя там само лампата, горяща на поставката си:

— Кой е там? — извика той. — Ти ли си, Азраил?

Но Айша чу един ужасно сладък глас, един женски отговор:

— Не, Пратенико на ал-Лах, не е Азраил.

И лампата беше духната; и тогава в тъмнината Махунд попита:

— Тогава тази болест твое дело ли е, о, ал-Лат? И тя каза:

— Това е моето отмъщение срещу теб и аз съм удовлетворена. Нека прережат подколенното сухожилие на камила и я поставят на гроба ти.

В този миг тя си тръгна и лампата, която беше духната, избухна отново в силна и мека светлина и Вестителят промълви:

— Все пак благодаря ти, ал-Лат, за този дар.

Не след дълго той умря. Айша излезе в другата стая, където жени и ученици чакаха убити духом и започнаха силно да ридаят. Но Айша изтри очите си и каза:

— Ако тук има някои, които са боготворели Вестителя, нека тъгуват, защото Махунд е мъртъв, но ако има някои тук, които почитат Бог, нека се възрадват, защото Той със сигурност е жив.

И това беше краят на съня.

Всичко се свежда до любовта, разсъждаваше Саладин Чамча в своя кабинет: любовта, непокорната птица на Мейлак и Халеви от либретото на „Кармен“ 254 254 Либретото за „Кармен“ е написано от Анри Мейлак и Лудовик Халеви на основата на романа на Проспер Мериме, но думите от „Хабанерата“ всъщност са написани от самия Жорж Бизе. , е един от трофейните образци, това според Алегоричния Птичарник, който беше стъкмил в по-весели дни и който включваше между крилатите си метафори Сладостта (на младостта) и Жълтото (по-щастливите от мен), Хаямово-Фицджералдовата нетрайна Птица на Времето (която има да прелети къс път и опа! отлита) и Скверното; това последното от едно писмо, писано от Хенри Джеймс старши до синовете му… „Всеки човек, стигнал дори интелектуалното си тийнейджърство, започва да подозира, че животът не е фарс; че даже не е благовъзпитана комедия; че разцъфтява и дава плод от противоположните най-дълбоки трагични дълбини на крайно необходимия глад, в който тематичните му корени са хвърлени. Естественото наследство на всеки, който е способен на духовен живот, е една непокорна гора, в която вият вълци и кряска скверната птица на нощта.“ Вземете това, деца. — И в една отделна, но следваща витрина на по-младата и по-щастлива фантазия на Чамча пърхаше пленник от едно тий-нейджърско парче, Ярката изплъзваща се пеперуда, която споделяше Lamour c oiseau rebelle.

Любовта, една зона, в която никой жадуващ да натрупа (като противоположност на роботоподобния андроид на Скинър) 255 255 Б. Ф. Скинър, (1904), работил в областта на експерименталната поведенческа психология, съсредоточаваща се върху реакциите. човешки опит, не можеше да си позволи да спре дейността, те поваляше, няма съмнения в това, к беше твърде възможно да те измами. Тя дори те предупреждаваше предварително. „Любовта е дете на бохемството — пее Кармен, — самата Понятие за любимата, неин съвършен модел, вечен и божествен — и ако ме обичаш, внимавай за себе си.“ Не можеш да искаш по-голяма честност. Що се отнася до него, в своето време Саладин беше обичал нашироко и сега (както беше започнал да вярва) понасяше отмъщенията на любовта срещу глуповатия любовник. От нещата на ума той най-мно-го беше обичал многообразната неизтощима култура на англоговорящите народи; казваше, докато ухажваше Памела, че „Отело“, „само тази пиеса“, беше равностойна на цялото производство на всеки друг драматург на който и да език и въпреки че осъзнаваше хиперболата, не смяташе преувеличението за твърде голямо. (Разбира се, Памела правеше непрестанни опити да измени на класата и расата си и така предсказуемо се престори на ужасена, слагайки под един знаменател Отело и Шейлок и налагайки расиста Шекспир по главата с тази двойка.) Той се стремеше, подобно на бенгалския писател Нирад Чандхури преди него — макар и без нищо от този немирен подтик на колониалния интелект да бъде смятан за enfant terrible 256 256 Ужасно дете. — да бъде достоен за предизвикателството, представяно от израза Civis Britanicus sum 257 257 Аз съм британски гражданин. . Империята вече я нямаше, но той все още знаеше, че „всичко добро и живо в него“ беше „направено, формирано и ускорено“ от срещата му с това островче на чувствителността, заобиколено от хладния разум на океана. От материалните неща той беше дарил любовта си на този град, Лондон, предпочитайки го пред града на рождението си и всеки друг; беше пълзял крадешком нагоре по него с нарастващо вълнение, застивайки като статуя, когато поглеждаха към него, мечтаейки да бъде този, който го притежава и така един вид да стане той, както в играта „По стъпките на баба“, когато детето, което докосне онзи, който е („в течение“, биха казали днешните млади лондончани), приема лелеялата самоличност; подобно също на мита за Златната клонка. Лондон, неговата природа на конгломерат, отразяваща сама себе си, принадлежащата му сдържаност; водоливниците му с фантастични фигури, призрачните стъпки от римски крака по улиците му, крясъците на неговите отлитащи мигриращи гъски. Неговата гостоприемност — да! — напук на имигрантските закони и неговият скорошен личен опит, той все още настояваше на истинността на това: един несъвършен прием наистина, способен на фанатизъм, но въпреки това нещо истинско, както беше засвидетелствано от съществуването в Южен Лондон на един пъб, в който не можеше да се чуе друг език освен украински, и на ежегодните срещи в Уембли, на хвърлей камък от големия стадион, заобиколен от имперско ехо — Емпайър Уей, Емпайър Пул — на повече от сто делегати, всички проследявайки произхода си от едно малко селце в Гоа. 258 258 Гоа е бивша португалска колония на югозападното крайбрежие на Индия, върната на страната през 1961.