Салман Рушди - Сатанински строфи

В края на първата година дванадесетте станаха толкова изкусни в своите роли, че техните предишни личности започнаха да избледняват. Баал, с всеки месец все по-късоглед и глух, виждаше формите на момичетата да се движат покрай него с неясни очертания, образите им бяха по някакъв начин удвоени, подобно на сенки, наложени върху сенки. Момичетата също започнаха да изпитват нови желания към Баал. През онази епоха за една курва беше обичайно при влизане в професията да си вземе такъв съпруг, който да не й създава каквито и да е неприятности — може би планина, може би извор или храст, — така че в името на приличието да приеме титлата на омъжена жена. В „Завесата“ правилото беше всички момичета да се омъжват за любовния чучур в централната градина, но сега се мътеше нещо като бунт и дойде денят, когато проститутките отидоха заедно при Мадам, за да обявят, че след като сега са започнали да мислят себе си за жени на Пророка, те изискват по-висока категория съпруг от някакъв бликащ камък, което в края на краищата си е почти идолопоклонство; и да кажат, че всички са решили да станат булки на нескопосника Баал. В началото Мадам се опита да ги разубеди, но когато видя, че момичетата говореха сериозно, тя прие тази точка и им каза да пратят писателя да се види с нея. С много кикот и бутане дванадесетте куртизанки прибраха препъващия се поет в тронната зала. Когато Баал чу плана, неговото сърце започна да бие толкова неравномерно, че той изгуби равновесие и падна, а „Айша“ изпищя в страха си: „О, Боже, ще станем негови вдовици преди дори да сме станали негови жени.“

Но той се възстанови: сърцето му си възвърна спокойствието. И нямайки мнение, се съгласи с дванадесеторното предложение. Мадам сама ги ожени и в тази бърлога на упадъка, в тази антиджамия, този лабиринт на богохулството, Баал стана съпруг на жените на бившия бизнесмен Махунд.

Сега неговите жени открито му обясниха, че очакват от него да изпълнява съпружеските си задължения и изработиха ротационен план, според който той щеше да прекарва един ден с всяко от момичетата подред (в „Завесата“ денят и нощта бяха обърнати, нощта беше за бизнес, а денят за почивка). Едва беше започнал да изпълнява усилната си програма, когато те свикаха събрание, на което му беше казано, че трябва да започне да се държи малко повече като техния „истински“ съпруг, което ще рече Махунд.

— Защо да не можеш да смениш името си като нас? — настоя избухливата „Хафса“, но тук Баал тегли чертата.

— Може да не е нещо, с което много се гордея — настоя той, — но това е моето име. Още повече че аз не работя тук с клиентите. Няма делова причина за подобна промяна.

— Добре, както и да е — вдигна рамене сластолюбивата „Мария Коптянката“, — с неговото име или не, искаме да започнеш да се държиш като него.

— Не зная много за това… — започна да възразява Баал, но „Айша“, която наистина беше най-привлекателната от тях, както започна да чувства по-късно, направи възхитителна гримаса.

— Честно, съпруже — поласка го тя, — не е толкова трудно. Просто искаме от теб, нали разбираш. Да бъдеш шефът.

Оказа се, че курвите от „Завесата“ са най-старомодните и обикновени жени в Джахилия. Работата им, която лесно можеше да ги направи цинични и разочаровани (и разбира се, те бяха способни да изпитват свирепи чувства към своите посетители), вместо това ги беше направила мечтателки. Отделени от външния свят, те бяха развили фантазии за „обикновения живот“, в който не искаха нищо повече освен да бъдат подчиняващи се и — да — покорни съпруги на мъж, който е мъдър, любещ и силен. Това идва да каже: годините на задоволяване на фантазиите на техните клиенти най-накрая така бяха покварили мечтите им, така че дори в сърцето на сърцата си те желаеха да се превърнат в най-старата от мъжките мечти. Добавената подправка „подражание на домашния живот на Пророка“ беше довела всички в състояние на висока възбуда и омаяният Баал разбра какво означава да имаш дванадесет жени, състезаващи се за твоето благоволение, за благодатта на твоята усмивка, докато миеха краката ти и ги подсушаваха с косите си, докато мажеха тялото ти с масло и танцуваха за него, и по хиляди начини играеха брака си мечта, който никога истински не са си мислили, че ще имат.

Това беше неустоимо. Той започна да открива увереността да им заповядва, да отсъжда помежду им, да ги наказва, когато беше ядосан. Веднъж, когато караницата им го раздразни, той се отрече от всичките за един месец. Когато отиваше да посети „Айша“ след двадесет и девет нощи, тя го закачи, че не е могъл да удържи да не дойде.