Салман Рушди - Сатанински строфи

Баал беше започнал да се променя. Новината за разрушаването на големия храм на ал-Лат в Таиф, която достигна до него, пронизвана от грухтенето на тайния колач на свине Ибрахим, го беше потопила в дълбока тъга, защото дори през най-празничните дни на младия си цинизъм любовта му към богинята беше истинска, може би единственото му истинско чувство, и нейното падение му разкри празнотата на един живот, в който единствената истинска любов е била изпитвана към парче камък, който не е могъл да се зашити. Когато първият остър ръб на тъгата беше притъпен, Баал стигна до убеждението, че падането на ал-Лат означава, че собственият му край не е далече. Той изгуби странното си усещане за сигурност, което за кратко беше вдъхновено от живота в „Завесата“; но завърналото се знание за неговата временност, за сигурното му откриване, следвано от също толкова сигурна смърт, не го уплашиха, което беше твърде интересно. След цял живот, посветен на страхливостта, за своя голяма изненада Баал откри, че последиците от наближаването на смъртта наистина му даваха възможност да вкусва сладостта на живота и той се чудеше на парадокса, че очите му бяха отворени за подобна истина в тази къща на скъпите лъжи. И каква беше истината? Че ал-Лат беше мъртва — никога не е живяла, — но това не правеше Махунд Пророк. Като резултат Баал беше стигнал до безбожие. Той започна колебливо да преминава отвъд идеята за богове, водачи и управляващи и схващаше, че неговата история беше толкова преплетена с Махундовата, че беше необходимо някакво голямо решение. Че това решение по всяка вероятност ще означава неговата смърт нито го потрисаше, нито го беше твърде много грижа; и когато Муса, бакалинът, мърмореше за дванадесетте жени на Пророка, едно правило за него, друго за нас, Баал разбра каква форма трябва да приеме неговият последен сблъсък с Подчинението.

Момичетата от „Завесата“ — споменаването им като „момичета“ беше само условно, защото най-старата беше жена, навлязла доста в петдесетте, докато най-младата, на петнадесет, беше много по-опитна от много петдесетгодишни — се бяха привързали към този тромав Баал и в интерес на истината те се наслаждаваха на това да имат евнух, който не беше такъв, и извън работните часове прелестно го закачаха, показвайки телата си пред него, поставяйки гърдите си пред устните му, обвивайки краката си около кръста му, целувайки се страстно една друга на инч от лицето му, докато бледният писател не се окажеше безнадеждно възбуден, след което те се смееха на неговата вкоравеност и го дразнеха до зачервяване и подуване и много нередовно, когато вече беше изгубил всяка надежда за подобно нещо, те пращаха една от тях да задоволи безплатно похотта, която бяха събудили. Така подобно на късоглед, примигващ опитомен бик поетът прекарваше дните си, като отпускаше главата си в женски скутове, мрачно размишлявайки за смърт и отмъщение, неспособен да каже дали е най-доволният или най-нещастният жив мъж.

По време на едно от тези игриви заседания в края на работния ден, когато момичетата бяха сами със своите евнуси и своето вино, Баал чу младата да говори за своя клиент, бакалина Муса.

— Този пък! — каза тя. — Влязла му е муха в главата за жените на Пророка. Толкова е раздразнен заради тях, че се възбужда само когато се споменат имената им. Казва ми, че аз лично съм наподобявала образа на самата Айша, а тя е любимката на негова светлост, както всички знаят. Това е.

Намеси се петдесетгодишната куртизанка.

— Слушайте, в този харем днес мъжете не говорят за нищо друго, освен за жени. Не е чудно, че Махунд ги отдели, но това само влоши положението. Хората си мечтаят повече за това, което не могат да видят.

Особено в този град, помисли си Баал; на всичко отгоре в Джахилия на разпътните нрави, където до идването на Махунд с книгата му с правила жените се обличаха ярко и всички разговори бяха за чукане и пари, пари и секс, и не само разговорите.

Той каза на по-младата курва:

— Защо не се престориш за него?

— За кого?

— За Муса. Ако Айша му дава такава тръпка, защо да не станеш негова частна и лична Айша?

— Боже — каза момичето. — Ако те чуят да казваш това, ще ти сварят топките в масло.

Колко жени имаше Махунд? Дванадесет и една стара лейди, отдавна мъртва. Колко курви бяха зад „Завесата“? Отново дванадесет и тайно на обвития си в черно трон стоеше древната Мадам, все още противяща се на смъртта. Където няма вяра, няма и богохулство. Баал каза на Мадам за идеята си; тя уреди нещата с гласа си на болна от ларингит жаба.