Салман Рушди - Сатанински строфи

Настъпва объркване. Една забулена жена коленичи пред него, целувайки краката му.

— Трябва да спреш — заповядва той. — Само Бог трябва да се почита.

Но какво целуване на крака е това! Пръст по пръст, става по става, жената лиже, целува, смуче. И Махунд, трогнат до сълзи, повтаря:

— Спри. Това е неправилно.

Обаче сега жената обръща внимание на ходилата на краката му, поставяйки ръка под петата му… в объркването си той започва да рита и я улучва в гърлото. Тя пада, кашля, след това се просва пред него и твърдо казва:

— Няма друг Бог освен Ал-Лах и Махунд е неговият Пророк. Махунд се успокоява, извинява се, протяга ръка.

— Няма да пострадаш — уверява я той. — Всички, които се подчинят, ще бъдат пощадени. — Но у него има странно объркване и сега той разбира защо, разбира яда, горчивата ирония на нейното поразително, прекалено, чувствено преклонение пред краката му. Жената вдига булото си: Хинд.

— Жената на Абу Симбел — обявява тя ясно и настъпва тишина.

— Хинд — казва Махунд. — Не съм забравил. Но след един дълъг миг той кимва.

— Ти се подчини. И си добре дошла в моите шатри.

На следващия ден посред продължаващите разговори Салман Персиецът е довлечен пред Пророка. Халид, държащ го за ухото и притискайки нож към гърлото му, довежда имигранта, подсмърчащ и хленчещ, пред такхта 253 253 Трон. .

— Намерих го, къде другаде, с курва, която пищеше срещу него, защото нямал пари да й плати. Смърди на алкохол.

— Салман Фарси… — Пророкът понечва да произнесе смъртната присъда, но затворникът започва да пищи калмах: — Ля илях иляллах! Ля илях!

Махунд поклаща глава.

— Твоето богохулство, Салман, не може да бъде простено. Нима си мислеше, че няма да разбера? Да подмениш Божието слово със свои думи.

Писар, копач на ровове, осъден човек: неспособен да набере най-малкото късче достойнство, той циври, скимти молби, удря се по гърдите, унижава се, разкайва се. Халид казва:

— Шумът е непоносим, Вестителю. Не мога ли да му отрежа главата?

При което шумът рязко нараства. Салман се заклева отново във вярност, моли се още и после с искрица отчаяна надежда прави предложение.

— Мога да ти покажа къде са истинските ти врагове. — Това му спечелва няколко секунди. Пророкът накланя глава. Халид издърпва главата на коленичещия Салман назад за косите:

— Какви врагове?

И Салман казва едно име. Махунд потъва дълбоко във възглавниците, докато споменът се връща.

— Баал — казва той и повтаря два пъти: — Баал, Баал.

За голямо разочарование на Халид Салман Персиецът не е осъден на смърт. Билял се застъпва за него и Пророкът, чиито мисли са някъде другаде, отстъпва: да, да, оставете отвратителния тип да живее. О, щедрост на Подчинението! Хинд е пощадена и Салман, и цяла Джахилия, дори една врата не беше разбита, нито един стар неприятел не беше изтеглен навън в прахта, за да му бъде разпран коремът като на пиле. Това е отговорът на Махунд на втория въпрос: Какво ще стане, когато спечелиш? Но едно име преследва Махунд, подскача около него, младо, остро, сочейки с дълъг боядисан пръст, пеейки строфи, чието жестоко великолепие осигурява тяхната болезненост. Тази вечер, когато молителите са си тръгнали, Халид пита Махунд:

— Все още ли мислиш за него? — Вестителят кимва, но не желае да говори. Халид казва: — Накарах Салман да ме заведе в стаята му, един коптор, но не е там, крие се. — Отново кимването, но безмълвно. Халид настоява: — Искаш ли да го изкопая? Няма да изисква много работа. Какво искаш да бъде направено с него? Това? Това? Пръстът на Халид първо минава напряко на шията му и после рязко се забива в пъпа. Махунд се ядосва.

— Ти си глупак — изкрещява той на бившия водоносец, който сега е негов началник щаб на армията. — Никога ли не можеш да уреждаш нещата без моя помощ?

Халид се покланя и си тръгва. Махунд заспива: неговата стара дарба, неговият начин да се справя с лошото настроение.

Но Халид, генералът на Махунд, не можа да намери Баал. Въпреки претърсването на всяка къща, прокламациите, обръщането на камъни, оказа се невъзможно поетът да бъде пипнат. И устните на Махунд останаха стиснати, не се разделяха, за да позволят на желанията му да се появят. Най-накрая Халид не без раздразнение се отказа от търсенето.

— Само веднъж копелето да си покаже лицето, само веднъж, по всяко време — закле се той в шатрата на Пророка, пълна с мекота и сенки. — Ще го нарежа толкова тънко, че ще можеш да виждаш през всяко парченце.