Салман Рушди - Сатанински строфи

— Както и да е — каза Салман близо до дъното на бутилката, — накрая реших да го изпитам.

Една нощ персийският писар сънувал сън, в който той се носел над фигурата на Махунд пред пещерата на Пророка на връх Кон. В началото Салман не приел това за нещо повече от носталгични мечтания за миналите в Джахилия дни, но тогава го поразило, че гледната му точка в съня е тази на архангела и в този миг произшествието със Сатанинските строфи изникнало наново пред него толкова живо, сякаш се беше случило предния ден.

— Може би не съм сънувал себе си като Джебраил — спомняше си Салман. — Може би бях Шейтан.

Осъзнаването на тази възможност му подсказа дяволската му идея. След това, когато сядаше в краката на Пророка, записвайки правила правила правила, той започна потайно да променя неща.

— Първо малки неща. Ако Махунд рецитираше строфа, в която Бог беше описан като все-чуващ, все-знаещ, аз пишех всезнаещ, пре-мъдър. Тук е същността: Махунд не забеляза промените. И ето ме, действително пишейки Книгата или пишейки я наново, както и да е, замърсявайки словото на Бога с моя собствен мирянски език. Но, небеса, ако моите бедни думи не можеха да бъдат различени в Откровението от Вестителя на самия Бог, тогава какво означаваше това? Какво казваше това за качествата на божествената поезия? Виж, кълна се, бях разтърсен до дъното на душата си. Едно е да си хитро копеле и да имаш известни подозрения за една странна работа, но съвсем друго е да откриеш, че си прав. Слушай: аз промених живота си заради този човек. Напуснах страната си, прекосих света, заселих се сред хора, които ме мислеха за мазен чуждестранен страхливец заради това, че ги спасих, които никога не оцениха онова, което аз? — но нейсе. Истината е тази, че онова, което очаквах, когато направих първата малка промяна, пре-мъдър вместо все-чуващ — онова, което исках — беше да го прочета на Пророка и той да каже: Какво става с теб, Салман, оглушаваш ли? И аз щях да кажа, опа, о, Боже, малка грешка, как можах, и да я поправя. Но това не се случи; и сега аз пишех Откровението и никой не забелязваше, а аз нямах смелостта да си призная престъплението. Мога да ти кажа, бях уплашен до смърт. Също бяха по-тъжен, отколкото някога съм бил. Така че трябваше да продължа да го правя. Може би е пропуснал само веднъж, мислех си? всеки може да сбърка. Така че следващия път промених нещо по-голямо. Той каза християнски, аз записах еврейски. Той със сигурност ще забележи това, как може да не го направи? Не когато му прочетох главата, той кимна и вежливо ми благодари и аз излязох от палатката му със сълзи на очите. След това знаех, че дните ми в Ятриб са преброени, но трябваше да продължавам да го правя. Трябваше. Няма горчивина, подобна на горчивината на човек, открил, че е вярвал в привидение. Аз щях да падна, но той ще падне с мен. Така че продължих с моята дяволска работа, променяйки строфи, докато един ден, прочитайки му своите редове, той не се намръщи и не поклати глава сякаш да проясни съзнанието си и след това кимна бавно в одобрение, но с малко съмнение. Знаех, че съм стигнал на ръба и че следващия път, когато напиша наново Книгата, тон ще разбере всичко. Тази нощ лежах буден, държейки съдбата му, както и моята, в ръцете си. Ако си позволях да бъда унищожен, можех да унищожа и него също. През тази ужасна нощ трябваше да избера дали предпочитах смърт с отмъщение пред живот без каквото и да е. Както виждаш, аз избрах: живота. Преди разсъмване напуснах Ятриб върху камилата си и поех по пътя, преживявайки безброй злополуки, с които няма да ти досаждам, обратно в Джахилия. И сега Махунд идва триумфално. така че в края на краищата ще изгубя живота си. А неговата власт е нараснала твърде много, за да го погубя сега. Баал попита:

— Защо си сигурен, че ще те убие?

— Неговата дума срещу моята — отвърна Салман Персиецът.

Когато Салман падна в безсъзнание на пода, Баал легна на бодливия си, пълен със слама дюшек, чувствайки стоманения обръч на болката около челото си и предупредителното туптене на сърцето си. Често умората му от живота го беше карала да желае да не остарява, но както беше казал Салман, мечтата за нещо е съвсем различна от това да бъдеш изправен лице в лице с факта на неговото съществуване. От известно време чувстваше, че светът около него се смалява. Той не можеше повече да се преструва, че очите му са това, което би трябвало да бъдат, и че тяхната неяснота правеше живота му още по-сенчест, трудно уловим. Цялата тази замъгленост и неясни очертания: не е за чудене, че поезията му беше изфирясала. Ушите му също бяха започнали да стават ненадеждни. С тази скорост той скоро щеше да свърши, откъснат от всичко заради загубата на осезанията си… но може би никога няма да има тази възможност. Махунд идваше. Може би никога повече нямаше да целуне жена. Махунд, Махунд. Защо това пияно кречетало беше дошло при него, помисли той ядно. Какво общо имам с неговото предателство? Всеки знае защо преди години написах тези сатири; той трябва да знае. Как Големецът заплашваше и тормозеше. Не мога да бъда държан отговорен. Във всеки случай: кой е той, това наперено надсмиващо се момче-чудо, Баал, язвителният език? Не го разпознавам. Погледни ме: тежък, скучен, късоглед, скоро ще оглушея. Кого заплашвам? Никого. Той започна да разтърсва Салман: събуди се, не искам да ме свързват с теб, ще ме забъркаш в неприятности.