Салман Рушди - Сатанински строфи

Персиецът продължи да хърка, седейки на пода с един косо подгънат и един изпънат крак и гръб, опрян в стената, а главата му висеше встрани като на кукла; Баал, изтезаван от главоболие, падна обратно върху походното си легло. Стиховете му, помисли си той, какви бяха? Каква идея, дявол да го вземе, той дори не можеше да си ги спомни както трябва, изглежда днес Подчинението, да, нещо подобно, след всичкото това време едва ли беше изненадващо, във всеки случай идея, която избягва, беше краят. Махунд, на всяка нова идея се задават два въпроса. Ако е слаба: ще направи ли отстъпки? Ние знаем отговора на този въпрос. И сега, Махунд, при твоето завръщане в Джахилия, време е за втория въпрос: Как се държиш, когато спечелиш? Когато враговете ти са оставени на твоята милост и властта ти е станала абсолютна: тогава какво? Ние всички сме се променили: всички, с изключение на Хинд. Която изглежда е според това, което казва този пияница, повече жена от Ятриб, отколкото от Джахилия. Не е за чудене, че вие двамата не намерихте сходство: тя не би искала да бъде твоя майка или твое дете.

Докато се унасяше в сън, Баал направи преглед на собствената си безполезност, на неуспялото си изкуство. Сега, когато се беше отказал от всички обществени трибуни, неговите стихове бяха изпълнени със загуби: на младостта, красотата, любовта, здравето, невинността, целта, силата, сигурността, надеждата. Загуба на знания. Загуба на пари. Загубата на Хинд. В неговите оди образите се отдалечаваха от него и колкото по-страстно ги викаше, толкова по-бързо се движеха. Пейзажът в неговата поезия все още беше пустинята, движещите се дюни с китки от бял пясък, издухван от върховете им. Меки планини, незавършени пътешествия неустановеността на палатките. Как да се картографира една страна, която всеки ден бива отвявана в нова форма? Подобни въпроси правеха езика му твърде абстрактен, образността му твърде неустановена, метриката му твърде непостоянна. Те го караха да създава химери по форма, лъвоглави, козотели, змиеопашати невъзможности, чиито оформи се чувстваха задължени да се променят в мига, когато бяха натъкмени, така че димотическото насила си пробиваше път в редове с класическа чистота и любовните образи постоянно биваха унижавани с фарсови елементи. Никой не си пада по такива неща, помисли си той за хиляда и първи път и когато безсъзнанието дойде, той заключи утешително: Никой не ме помни. Забравата е сигурност. В същия миг сърцето му пропусна удар и той напълно се събуди, уплашен, изстинал. Махунд, може би твоето отмъщение ще бъде измамено. Той прекара буден нощта, слушайки Салмановото ехтящо океаноподобно хъркане.

Джебраил сънуваше лагерни огньове:

Една известна и неочаквана личност през нощта крачи между лагерните огньове на армията на Махунд. Може би заради тъмнината — или може би заради невероятността на неговото присъствие тук — изглежда Големецът на Джахилия си беше възвърнал в този последен момент на властта му малко от силата на по-раншните си дни. Той беше дошъл сам, воден от Халид, нявгашния водоносец, и бившия роб Билял към помещенията на Махунд.

След това Джебраил сънуваше връщането на Големеца у дома:

Градът е пълен със слухове, а пред къщата се е събрала тълпа. След малко може ясно да се чуе извисеният от ярост глас на Хинд. След това на един от горните балкони се показва самата Хинд и изисква тълпата да разкъса съпруга й на малки парченца. Големецът се появява до нея и получава звучни и унизителни плесници по двете бузи от любещата си жена. Хинд беше открила, че въпреки всичките си усилия не можа да попречи на Големеца да предаде града на Махунд.

В своето поражение Симбел е изгубил много от доскорошните си кичури. Той позволява на Хинд да го удари и след това заговорва спокойно на тълпата. Казва: Махунд обещава, че всеки зад стените на Големеца ще бъде пощаден.

— Така че елате всички и доведете и семействата си. Хинд говори на гневната тълпа.

— Стар глупако, колко граждани могат да се съберат в една-единствена къща, дори да е като тази? Ти си сключил сделка, за да спасиш собствения си врат. Нека те разкъсат и нахранят мравките с теб.

Големецът все още е кротък.

— Също така Махунд обещава, че всички открити вкъщи зад затворени врати ще останат невредими. Ако не искате да дойдете в моя дом, вървете в своите и чакайте.

Трети път жена му се опитва да обърне тълпата срещу него; това на балкона е сцена на омразата вместо на любовта. Не може да има компромис с Махунд, крещи тя, на него не може да му се има доверие, народът трябва да отритне Абу Симбел и да се готви да се бие до последния мъж, до последната жена. Тя самата е готова да се бие до тях и да умре за свободата на Джахилия. „Нима сте готови просто да легнете пред този лъжепророк, този дажал 252 252 Буквално лицемер, лъжец. ? Може ли да се очаква честност от мъж, който се готви да нападне родния си град? Може ли да се очаква компромис от безкомпромисните, съжаление от безжалостните? Ние сме силните на Джахилия и нашата богиня, прославена в битките, ще надделее. Тя ги кара да се бият в името на ал-Лат.“ Но хората започват да се разотиват.