Салман Рушди - Сатанински строфи

И след това ето го да лежи в краката й, изгубил съзнание в снега, спирайки дъха й с пълната невъзможност на неговото присъствие там, карайки я за миг да се чуди дали не е друго от поредицата видения — тя предпочиташе неутралния израз пред по-натоварените със смисъл визии, от които беше измъчвана, откакто реши да презре кислородните бутилки и да завоюва Джомолунгма само със силата на дробовете си. Усилието да го изправи, премятайки ръката му през рамото си и наполовина носейки го до своя апартамент — в интерес на истината повече от половината — напълно я убеди, че той не е химера, а тежка плът и кръв. Краката й я пронизваха през целия път към дома и болката пробуди всичкото негодувание, което беше потиснала, когато го мислеше за мъртъв. Какво се очакваше да прави сега с него, с този дръвник, проснат напряко на леглото й? Боже, беше забравила какво шило е този мъж, как колонизираше твоята страна от леглото и те лишаваше напълно от завивки. Но и други чувства също се бяха появили наново и те спечелиха спора; защото той спеше под нейна закрила, защото той беше изоставената надежда: и най-накрая любов.

Той спа почти по двадесет и четири часа цяла седмица, събуждайки се само за да задоволи минималните изисквания на глада и хигиената, без да казва почти нищо. Неговият сън беше мъчителен: мяташе се из леглото и случайни думи се откъсваха от устните му: Джахилия, ал-Лат, Хинд. В будните си мигове приличаше на човек, който сякаш иска да устои на съня, но той предявяваше права върху него, неговите вълни го заливаха и удавяха, докато той почти жално размахваше немощна ръка. Тя не можеше да предположи какви травматични изживявания може да са предизвикали подобно поведение и чувствайки се леко разтревожена, се обади на майка си. Алиша пристигна, за да провери спящия Джебраил, сви устни и произнесе:

— Мъжът е обладан от зъл дух.

Тя все повече и повече се оттегляше в дибуките на братя Сингер 220 220 В еврейския фолклор дибукът е демоничен дух, който може да обсеби човешкото тяло. Братята Исак и Израел Сингер са автори на романи с герои дибуки. и нейният мистицизъм никога не пропускаше да раздразни прагматичната й катереща се по планини дъщеря.

— Може да използваш смукателна помпичка за ухото му — препоръча Алиша. — Това е изходът, който тези същества предпочитат.

Али подбра майка си извън вратата.

— Много ти благодаря. Ще ти се обадя.

На седмия ден той напълно се събуди, очите му се отвориха неочаквано като на кукла и веднага се протегна за нея. Грубостта на подхода я накара да се смее почти толкова много, колкото неговата неочакваност, но отново го имаше това чувство на естественост, на правота; тя се ухили.

— О’кей, ти го поиска — и се измъкна от торбестите ластични кафяви панталони и свободния жакет — тя не обичаше дрехи, които разкриваха формите на нейното тяло — и това беше началото на сексуалния маратон, който ги остави и двамата възпалени, щастливи и изтощени, когато най-после стигна до края си.

Той й каза: паднах от небето и оживях. Тя пое дълбоко въздух и му повярва заради вярата на баща си в мириадите и противоречиви възможности в живота, също заради това, на което планините я бяха научили.

— О’кей — каза тя, издишвайки. — Вярвам ти. Просто не казвай на майка ми, олрайт?

Вселената е място на чудеса и само навикването, обезболяването чрез всекидневието замъглява нашето зрение. Няколко дена преди това беше чела, че като част от тяхното естествено изгаряне звездите в небесата смазваха въглерод в диаманти. Представата за звездните валящи диаманти в празното: това също звучеше като чудо. Ако можеше да се случи подобно нещо, можеше и това да се случи. Бебета падат от прозорци на ентия етаж и отскачат. Имаше такава сцена във филма на Франсоа Трюфо L’Argent du Poche 221 221 „Джобни пари“. … Тя събра мислите си.

— Понякога — реши да каже тя, — на мен също ми се случват удивителни неща.

Каза му това, което преди това не беше казвала на нито едно живо същество: за виденията на Еверест, ангелите и ледения град.

— Всъщност не беше само на Еверест — каза тя и продължи след колебание. Когато се върна обратно в Лондон, тя излезе на разходка покрай дигата, за да се опита да измъкне него и Еверест от кръвта си. Беше рано сутринта и имаше призрачна мъгла, а гъстият сняг правеше всичко неясно. В същия момент се появиха айсбергите.

Бяха десет на брой, движещи се величествено един след друг нагоре по реката. Мъглата около тях беше по-гъста, така че докато не доплуваха до нея, тя не можеше да разбере техните форми, точното миниатюризиране на десетте най-високи планини в света по възходящ ред, с нейната планина, Планината, издигаща края на редицата. Тя се опитваше да разбере как айсбергите са успели да минат под мостовете над реката, когато мъглата се сгъсти и няколко секунди по-късно се разпръсна напълно, взимайки айсбергите със себе си.