Салман Рушди - Сатанински строфи

— Не говорим много за нея. — Тя коленичи необлечена на леглото, светлата й коса скриваше лицето й. — Постави я обратно там, където я намери.

Не видях никакъв Бог, нито чух някакъв в едно определено органично възприятие, но сетивата ми разкриват безкрайността на всяко нещо . Той продължи да прелиства книгата и върна Елена Коун до образа на възродения човек, седящ гол с един свит на земята крак, а другият под кос ъгъл на върха на един хълм с огрян от слънцето гръб.

Винаги съм смятал, че ангелите изпитват суетата да говорят за себе си като единствено мъдрите . Али вдигна ръце и скри лицето си. Джебраил се опита да я развесели.

— Написала си върху форзаца: „Сътворение на света според арх. Ънгър, 4004 пр. Хр., предпол. дата на апокалипсиса, …1996.“ Така че все още остава време за подобряване на сексуалните забавления. — Тя поклати глава: спри. Той спря. — Разкажи ми — каза той, като остави книгата настрана.

На двадесет Елена с пристъп беше превзела Лондон. Шестфутовото й неопитомено тяло махаше през ризница от Рабан. Тя винаги се беше държала с необичайна увереност, заявявайки собствеността си върху земята. Градът беше нейната среда и тя можеше да плува като риба в него. Умря на двадесет и една, удавена във вана със студена вода, с тяло, пълно с психотропни наркотици. Може ли някой да се удави в свои води, отдавна се беше чудила Али. Ако рибата може да се удави във водата, може ли човешките същества да се задушат във въздуха? През онези дни Али, на осемнадесет-деветнадесет, беше завиждала на Елена за нейната сигурност. Каква беше нейната среда? В коя периодична таблица на духа можеше да бъде открита? — Сега плоскокраката ветеранка от Хималаите оплакваше нейната загуба. Когато си спечелил широкия кръгозор, е трудно да се върнеш в своята кутийка, на един тесен остров, вечност от антикулминация. Но нейните крака бяха предатели и планината щеше да ги убие.

Митологичната Елена, момичето от корицата, обгърнато в дизайнерска пластмаса, беше сигурно в своето безсмъртие. Али, навестявайки я в нейния апартамент „Краят на света“, безплатно убежище за хипари, отказа предлаганата й бучка захар 222 222 В ранните хипарски години ЛСД обикновено се приемала на бучки захар. , смутолеви нещо за мозъчни увреждания, чувствайки се както обикновено неспособна в компанията на Елена. Лицето на сестра й с твърде раздалечени очи, твърде остра брадичка и поразително въздействие, я зяпаше подигравателно.

— Няма недостиг на мозъчни клетки — каза Елена. — Можеш да отделиш малко.

Резервите на мозъка бяха капиталът на Елена. Тя харчеше клетките си като пари в търсене на собствените си висоти: опитвайки се по израза от онова време да лети. Смъртта подобно на живота дойде при нея преоблечена като захар.

Тя се беше опитала да „поправи“ по-малката Алилуя.

— Ей, ти си добре изглеждащо дете, защо се криеш в този работен комбинезон? Искам да кажа, че имаш нужната екипировка в него.

Една нощ тя облече Али в нещо от волани и отсъствия, което едва покриваше слабините й в чорапогащи: захаросвайки ме като плод, беше пуританската мисъл на Али, собствената ми сестра ме изкарва на показ, много благодаря. Те отидоха в един комарджийски клуб, пълен с възторжени лордчета, и Али си тръгна тутакси, щом вниманието на Елена се отклони нанякъде. Една седмица по-късно в „Краят на света“, засрамена от себе си, че е такава страхливка, и от отхвърлянето на опита на сестра й за близост, седна на една торба, пълна с парченца стиропор, и й призна, че вече не е девствена. След което сестра й я плесна през устата и я наруга със старинни определения: скитница, мръсница, проститутка.

— Елена Коун никога не позволява на мъж да я докосне с пръст — изкрещя тя, разкривайки способността си да мисли за себе си в трето лице, — дори с шибан нокът. Зная какво струвам, скъпа, зная, че магията умира в мига, когато пъхнат вътре своите курове, трябваше да се сетя, че ще станеш: курва. Някой мръсен комунист, предполагам — смени посоката тя. Беше наследила бащините си предразсъдъци за тези неща. Али, както Елена знаеше, не беше.

След това вече се срещаха често, Елена си остана кралицата девственица на града до смъртта си — аутопсията потвърди нейната virgo intacta, — докато Али престана да носи бельо, започваше случайна работа в малки яростни списания и защото сестра й беше недосегаема, се превърна в другото нещо, всеки полов акт бе едно плясване в пламенното лице с бели устни на доведената й сестра. Три аборта за две години и закъснялото познание, че времето с хапчета против забременяване я е поставило, що се отнася до рака, в една от най-рисковите групи.