Салман Рушди - Сатанински строфи

— Ще ти кажа честно какво си помислих, когато ми съобщи новината — каза тя по време на обедната супа и креплах 212 212 Еврейско ястие с макарони. в Уайтчапел Блумс. — Помислих си, Боже мой, това е силно увлечение; сега бедната Али трябва да мине през него, нещастното дете.

Алишината стратегия беше да държи чувствата си под строг контрол. Тя беше висока, пълна жена с чувствени устни, но както тя го изразяваше, „никога не съм вдигала шум“. Беше откровена с Али за своята сексуална безучастност и разкри, че Ото е бил, „нека кажем, с други склонности. Той имаше слабост към силните увлечения и това винаги го правеше толкова нещастен, но аз никога не можах да се развълнувам заради това.“ Тя се чувстваше спокойна, знаейки, че жените, с които малкият й плешив и неспокоен съпруг общуваше, бяха „нейният тип“, големи и закръглени, „освен това бяха и безсрамни: правеха каквото искаше, крещейки разни неща, за да го разпалят, преструвайки се с всички сили; те отговаряха на неговото въодушевление, мисля си аз, и може би също на чековата му книжка. Той беше от старата школа и даваше щедри подаръци.“

Ото наричаше Алилуя своята „безценна перла“ и мечтаеше да има голямо бъдеще, може би като концертираща пианистка или, след като не успя в това, като поетеса.

— Откровено казано, сестра ти е разочарование за мен — каза той три седмици преди смъртта си в този кабинет на великите книги и антикварни предмети, свързани с Пика-бия — препарирана маймуна, за която твърдеше, че е „първата скица“ на прословутия Портрет на Сезан, Портрет на Рембранд, Портрет на Реноар, безброй механични измишльотини, включително сексуални стимулатори, които нанасяха леки електрически удари, и първото издание на „Крал Юбо“ от Жари.

— И лайна има желания вместо мисли.

Той беше поанглийчил името — Елена в Илайна, — както беше негова идея съкращаването на Алилуя в Али и да се осакати от Коен от Варшава в Коун. Отгласи от миналото го опечаляваха; той не четеше полска литература, обръщайки гръб на Херберт, на Милош: и „по-млади приятели“ като Баранчак, защото за него езикът беше непоправимо замърсен от историята.

— Сега съм англичанин — казваше той гордо с неясния си източноевропейски акцент. — Тъпият мид-оф! 213 213 В крикета мид-офът стои от оф-страната на хвърляне от батъра. Пфу! Уиндзорската вдовица! 214 214 Определение на Р. Киплинг за овдовялата кралица Виктория. Всички са педераси.

Въпреки своята необщителност изглежда беше напълно доволен да бъде член на английското дребно дворянство по време на коледните феерии. Но поглеждайки назад, твърде силно осъзнаваше крехкостта на представлението, затова държеше тежките драпирани завеси почти непрекъснато дръпнати, в случай че непоследователността на нещата го накара да види чудовища навън или лунни пейзажи вместо познатата Москоу Роуд.

— Строго погледнато, той беше човек-тигел — каза Алиша, докато нападаше голяма гарнитура от тсимис. 215 215 Традиционно еврейско задушено. — Когато промени нашето име, му казах, Ото, това не се изисква, това не е Америка, това е Лондон W-2 216 216 Пощенският код за Падиштьн, където живеят. ; но той искаше да изтрие всичко от дъската, дори своето еврейство, извини ме, но аз знам. Битките с парламентарните комисии! Всички много цивилизовани, изцяло парламентарен език, но въпреки това си беше ритане по кокалчетата. — След смъртта му тя се върна право при Коен, синагогата, Ханука 217 217 Еврейският празник на светлината, празнуван през декември. и Блумс. — Стига подражание на живота — дъвчеше тя и размаха внезапно една разсеяна вилица. — Тази снимка! Луда бях за нея. Лана Търнър, права ли съм? И Махалия Джаксън, пееща в някоя църква.

Малко след като прехвърли седемдесетте, Ото Коун скочи в празна асансьорна шахта и умря. Имаше един предмет, до който Алиша, готова да обсъжда повечето неща, превърнали се в табу, отказваше да се докосне: защо един оцелял от лагерите живее четиридесет години и тогава довършва работата, която чудовищата не са могли да свършат? Тържествува ли най-накрая голямото зло, независимо колко ожесточено му се съпротивляват? Дали оставя ледена треска в кръвта, която си пробива път, докато не удари сърцето? Или по-лошо: може ли смъртта на един човек да бъде несъвместима с живота му? Али, чиято първа реакция, научавайки за смъртта на баща си, беше ярост, запращаше подобни въпроси по майка си. Която с каменно лице под широка черна шапка каза само: