Салман Рушди - Сатанински строфи

Когато Хинд видя по-голямата си дъщеря на прага да излезе завинаги от живота й, тя разбра цената, която човек плаща за подслоняването на Принца на мрака под покрива си. Тя помоли съпруга си да бъде разумен, да разбере, че неговата добросърдечна щедрост ги беше въвела в този ад и че само ако този дявол Чамча бъде отстранен от тяхната къща, тогава те може би отново ще могат да станат щастливото и работливо семейство от миналото. Обаче когато тя свърши да говори, къщата над главите им започна да тътне и да се клати, и се чуваше шумът на нещо, слизащо по стълбите, ръмжащо и — или така изглеждаше — пеещо с глас толкова отвратително дрезгав, че беше невъзможно да се разберат думите.

Мишал беше тази, която накрая се качи да го посрещне, Мишал с Ханиф Джонсън, държащ ръката й, докато предателката Анахита гледаше от подножието на стълбището. Чамча беше израснал на височина повече от осем фута и от ноздрите му излизаше дим с два различни цвята, жълт от лявата, черен от дясната. Той вече не носеше дрехи. Неговите телесни косми бяха станали гъсти и дълги, опашката му ядосано плющеше, очите му бяха в бледо, но сияйно червено, и беше успял в сплашването на цялото население на пансиона до точката на несвързаност. Обаче Мишал не беше прекалено уплашена и се осмели да говори.

— Къде си мислиш, че отиваш? — попита го тя. — Нима си мислиш, че навън ще оцелееш и пет минути, така, както изглеждаш?

Чамча спря, огледа себе си, забеляза голямата ерекция, показваща се от слабините му, и вдигна рамене.

— Аз смятам да действам — каза й той, използвайки собствените й думи, но при този глас от лава и трясък те сякаш вече не й принадлежаха. — Има един човек, когото желая да намеря.

— Задръж конете — каза му Мишал. — Ще измислим нещо.

Какво може да се намери тук, на една миля от „Шаандаар“, тук, където бийтът среща улицата, в клуб „Хот У екс“, бивш „Блек енд Тан“? В тази обсипана със звезди безлунна нощ нека последваме фигурите — някои с предвзета походка, елегантно издокарани, горящи от желание да излязат, други потайни, прегръщащи сенки, плахи, — събиращи се от всички жилища в квартала, за да се гмурнат рязко в подземието през тази небелязана врата. Какво има вътре? Светлини, течности, пудри, тела, поклащащи се сами, поединично, по двойки, по тройки, движейки се към възможности. Но какви са тогава тези други фигури, неясни под святкащо-загасващия шарен блясък на пространството, тези форми, замръзнали в своите пози посред обезумелите танцьори? Кои са тези, които хип-хопът и хинди-попът никога не помръдват и инч? — „Добре изглеждате, хотуекска бандо!“ Нашият домакин говори: кресливец, подгрявач, диджей, който няма равен на себе си — напереният Пинкуала, костюмът му е целият от светлини, аленеещ от ритъма. Наистина той е изключителен, седемфутов албинос, косата му е най-бледата роза, както и бялото на очите му, чертите на лицето му са несъмнено индийски, високомерен нос, дълги тънки устни, лице от свитъците на Хамза нама. Индиец, който никога не е виждал Индия, югоизточен азиатец от Антилите, бял чернокож. Звезда.

Все още неподвижните фигури танцуват сред друсащите се сестри, кълчещата се и подскачаща младеж. Какво са те? — Восъчни фигури, нищо повече. — Кои са те? — Историята. Виж, ето я Мери Сийкоул, която направи също толкова много, колкото една друга лейди с вълшебна лампа, но понеже е тъмна, трудно може да бъде видяна заради пламъка на Флорънсовата свещ 206 206 Флорънс Найтингейл, милосърдна сестра по време на Кримската война, популярна като Лейди с лампата. — и ето там!, един Абдул Карим, ака Мунши 207 207 Абдул Карим служил като учител по хинди (ака Мунши) на кралицата. , когото кралица Виктория се мъчеше да отличи, но беше отхвърлен от недопускащи цветове министри. Те всички са тук, танцувайки неподвижно в горещия восък: отдясно чернокожият шут на Септимий Север, отляво бръснарят на Джордж IV, танцуващ с робинята Грейс Джоунс. Укосо Грониосо, африканският принц, който беше продаден за шест фута плат, танцува според древния си начин с робския син Игнаций Санчо, който през 1782 стана първият африкански писател, публикуван в Англия. — Преселниците от миналото, също толкова прародители на живите танцьори, колкото техните от плът и кръв, се въртят безмълвно, докато Пинкуала декламира подгряващ рап на сцената: Започвам да изпитвам възмущение, когато стане лаф за имиграция, забиват ни с една инсинуация, че избиколци сме от тая нация. Но на нас ни пука в тая ситуация — защото знаем, даже осъзнаваме, че носим своя принос отдалече и отдавна. А модата ни — римска окупация ; и от друга част на претъпканото помещение, окъпани в зла зелена светлина, восъчните злодеи: Моузли, Пауъл, Едуард Лонг, всичките местни аватари на Легрий. 208 208 Злодеят собственик на роби от „Чичо Томовата колиба“ на X. Б. Стоу. И сега започва един шепот в утробата на клуба, нарастващ и превръщащ се в една-единствена дума, повтаряна отново и отново: „Стопяване — изискват клиентите. — Стопяваш стопяване, топене.“