Салман Рушди - Сатанински строфи

Тези дни хайките преброждаха нощните улици, готови за влошаване на положението.

— Това е нашият торф — каза Мишал Суфян за тази улица, без да се вижда и стрък трева. — Нека дойдат и го вземат, ако могат.

— Погледни я — избухна Анахита. — Толкова женствена, нали? Толкова изтънчена. Представи си какво би казала мама, ако знаеше.

— Ако знаеше какво, малка тревичке? Но Анахита не можеше да бъде укротена:

— О, да — изстена тя. — О, да, ние знаем, не мисли, че не знаем. Как отива на тези бхангра бийтшоута 202 202 Бхангра бийт — танцовата музика на младите индийци и пакистанци, извлечена от традиционните пенджабски танци, изпълнявани на годежи и други празници. и как се преоблича в дамската тоалетна в тези курвенски дрехи — с кого се клати и подскача в дневната дискотека „Хот Уекс“, за която мисли, че никога преди това не съм чувала — какво се случи по време на онзи блус, в който тя лазеше заедно с мистър Знаеш-кой-надървен-педераст — някоя по-голяма сестра — произведе тя своя предизвикателен край, — вероятно ще свърши в гроба от нечие невежество.

Имайки предвид, както Чамча и Мишал добре знаеха, онези кинореклами, експресионистки надгробни камъни, издигащи се от земята и морето, оставили утайката от своя лозунг, няма съмнение, добре присаден — СПИН.

Мишал се нахвърли върху сестра си, дърпайки я за косите — а Анахита независимо от болките, успя да вмъкне и друго смушкване:

— Най-малкото не отрязах косата си в подобие на някакъв странен игленик, трябва да е смахнат този, който харесва това — и двете си тръгнаха, оставяйки Саладин да се чуди на Анахитиното пълно прегръщане на майчината й етика на женствеността. Задават се неприятности, заключи той.

Неприятностите дойдоха: достатъчно скоро.

Все по-силно и по-силно той чувстваше бавната тежест да го притиска надолу, докато не загубеше съзнание, изразходвайки се като играчка с пружина и в тези преходи от стазиз 203 203 Застой на движение на вещество в телесни канали. , които винаги свършваха точно преди идването на посетители, тялото му издаваше тревожни звуци, воя на адски дисторшьн педали, плющенето на сатанински кости върху кожата на рабана. Това бяха периодите, в които малко по-малко той растеше. И както той растеше, така растяха и слуховете за неговото присъствие; не можеш да държиш дявол заключен на тавана и да очакваш, че ще го запазиш за себе си завинаги.

Как новината се разпространи (защото осведомените си държаха езика зад зъбите, Суфянови, защото се страхуваха да не изгубят бизнеса си, временните същества, защото тяхното усещане за мимолетност ги беше направило за момента неспособни да действат — и всички заедно заради страха от идването на полицията, никога изцяло неохотна да влиза в подобни заведения, да се блъсне случайно в малка мебел и при случай да стъпи на няколко ръце крака вратове): той започна да се явява на местните в техните сънища. Моллите от Джеми Маджид, бившата синагога Мейкзикел Хадат, която на свой ред беше заменила хугенотската калвинистка църква; и д-р Ухуро Симба, човекът планина с африканска кръгла шапчица без козирка и червено-жълто-черно пончо, който беше водил успешния протест срещу Шоуто на извънземните и когото Мишал Суфян мразеше повече от всеки друг чернокож заради склонността да удря надменни жени по устата, например нея на публично място, на събрание, пред множество свидетели, но това не спря лекаря, той е едно лудо копеле, ето този, каза тя на Чамча, когато го посочи от тавана един ден, способен на всичко; можеше да ме убие и всичко, защото казах на всички, че не е африканец, познавах го, когато беше просто Силвестър Робъртс от Ню Кросуей; проклет магьосник-доктор, ако питаш мен; и самата Мишал, и Джъмпи, и Ханиф; и кондукторът от автобуса също, те всички го сънуваха как се издига на улицата като апокалипсис и изгаря града като в то етер. И във всеки от хилядата и един съня той, Саладин Чамча, с огромни крайници и тюрбан от рога, пееше с глас толкова дяволски страшен и гърлен, че беше невъзможно да се различат строфите, въпреки че се оказа, че сънищата притежават плашещото качество да бъдат сериал, всеки продължаващ от предишната нощ и така нататък нощ след нощ, докато накрая дори Мълчаливият човек, бившият мирови съдия, който не беше проговарял от нощта, когато в един индийски ресторант един пиян младеж пъхна нож под носа му, заплашвайки, че ще го нареже, и след това извърши много по-шокиращото престъпление да се изплюе навсякъде върху храната му — докато и този кротък джентълмен порази жена си, изправяйки се като свещ в съня си, източвайки шията си напред като гълъб, стоварвайки притиснатите си един към друг юмруци зад дясното си ухо и заревавайки песен с най-високия си глас, която звучеше толкова чуждо и пълна с атмосферни смущения, че тя не успя да различи нито една дума.