Салман Рушди - Сатанински строфи

— Проблемът с теб е — каза му Памела с най-надменния си фелдфебелски глас, — че ти все още приемаш нормалността за нормална. Боже: виж какво става в тази страна. Да видиш няколко наведени полицаи, свалящи дрехите си и пиещи урина от шлемовете си, не е толкова странно. Ако искаш, наречи го масонство на работническата класа. При мен всеки ден идват чернокожи, изплашени до смърт, говорещи за оу-биа 198 198 Карибското име на един вид черна магия. , пилешки вътрешности и други подобни. Проклетите копелета се наслаждават на това: подплаши чернилките с тяхното собствено онго-бонго и включи няколко непристойни нощи в сделката. Невероятно? Тъпако, събуди се!

Изглежда, откриването на магьосници е семейна черта: от Матю Хопкинс до Памела Лъвлейс. В Памелиния глас, когато говореше на срещи с обществеността, по местното радио, дори по регионалните телевизионни програми, можеше да бъде чута цялата ревност и авторитет на стария генерал, ловец на магьосници, и само заради този глас на Глориана 199 199 Име, давано от ренесансовите поети на кралица Елизабет I. на двадесетия век кампанията й не беше веднага унищожена от смях. Нуждая се от нова дръжка за метла за измитане на магьосниците. Говореше се за официално разследване. Обаче онова, което подлуди Джъмпи, беше отказът на Памела да свърже своите доводи за полицаите-окултисти с нещата около нейния собствен съпруг: защото в края на краищата преобразяването на Саладин Чамча имаше връзка с идеята, че нормалността вече не беше съставена (ако изобщо е била) от банални, „нормални“ елементи.

— Няма нищо общо — каза тя сухо, когато той се опита да заговори за това: надменна като съдия, любител на смъртните присъди.

След като Мишал Суфян му каза за нейните незаконни сексуални отношения с Ханиф Джонсън, на път към Памела Джъмпи трябваше да задуши няколко тесногръди мисли, такива като: ако неговият баща не беше бял, никога нямаше да го направи; Ханиф, беснееше той, това незряло копеле, който вероятно си е направил резки по оная работа, за да държи сметка за завоеванията си, този Джонсън със стремеж да представлява народа си, който не можеше да почака да пораснат, преди да почне да ги опъва!… Не можа ли да види, че Мишал с нейното вездесъщо тяло беше просто, просто едно дете? — Не, тя не беше. Проклет да е, проклет да е за това (тук Джъмпи смути самия себе си), че е бил първият.

Джъмпи en route към любовницата си се опита да се убеди, че неговото негодувание срещу Ханиф, неговия приятел Ханиф, беше предимно — как да го кажем? — лингвистично. Ханиф владееше до съвършенство езиците, които имаха значение: социологически, социалистически, черно-радикален, анти-антирасистки, демагогски, ораторски, проповеднически: речниците на властта. Но ти, копеле, ти ровиш: в чекмеджетата ми и се смееш на тъпите ми стихотворения. Истинският езиков проблем: как да го превиеш, как да го оформиш, как да го оставиш да бъде нашата свобода, как да придобиеш ново неговите отровени кладенци, как да се справиш с реките думи във време на кръв: за всичко това нямаш ни най-малка представа. Колко тежка е тази битка, колко неизбежно поражението. Никой няма да ме избере за нищо. Без властова основа, без избирателен район: само битката с думите. Но и той, Джъмпи, трябваше да признае, че завистта към Ханиф се коренеше главно в по-големия контрол на другия върху езиците на страстта. Мишал Суфян беше твърде хубава, една издължена, цилиндрична красавица, но той не би знаел как, дори ако беше мислил за това, никога не би посмял. Езикът е смелост: способността да заченеш: мисъл, да я изкажеш и правейки това, да я направиш истина.

Когато Памела Чамча отвори вратата, той откри, че косата й беше станала снежно бяла през нощта и нейният отговор на това необяснимо бедствие беше да си обръсне главата до кожа и след това да я скрие под един нелеп тюрбан с цвят на бургундско, който отказваше да свали.

— Просто се случи — каза тя. — Човек не трябва да изключва възможността да е бил омагьосан.

Той не мислеше така.

— Или желанието за реакция, обаче забавена, на новината за промененото, но запазено състояние на твоя съпруг.

Наполовина по стълбите нагоре към спалнята, тя се извърна, погледна го в лицето и посочи драматично към отворената врата на дневната.

— Тогава — каза тя тържествуващо — защо се случи и на кучето?

Тази нощ можеше да й каже, че иска да сложи край, че неговата съвест повече не позволява — може би би искал да се изправи срещу яростта й и да живее с парадокса, че едно решение може да бъде едновременно съвестно и неморално (защото е жестоко, едностранно, себелюбиво); но когато влезе в спалнята, тя сграбчи лицето му с двете си ръце и като призна, че е лъгала за контрацептивните предпазни мерки, го наблюдаваше изпитателно как ще възприеме тази новина. Беше бременна. Излезе, че беше по-добрата във взимането на едностранни решения и просто беше взела от него детето, което Саладин Чамча е бил неспособен да й осигури.