Салман Рушди - Сатанински строфи

Ето какво направи тя: отрече слабостта на съпруга си, през по-голямата част от времето се отнасяше към него като към лорд или монарх, защото в нейния изгубен свят славата й се дължеше на неговата; за да отрича призраците извън кафенето, тя си стоеше вътре, изпращайки други за кухненски провизии, домакински потребности и също за безкрайните припаси от видеофилми на бенгали и хинди, чрез които (заедно с нейните непрекъснато увеличаващи се индийски филмови списания) тя можеше да остане в допир със събитията в детинския свят като странното изчезване на несравнимия Джебраил Фаришта и последвалото трагично съобщение за неговата смърт в самолетна катастрофа; и за да даде известен отдушник на чувствата си на победено, изтощено отчаяние, тя крещеше на дъщерите си. По-голямата, за да си го върне, накълца косата си и позволяваше на зърната си да стърчат през фланелки, носени предизвикателно тесни.

Пристигането на напълно развит дявол, рогат човек-козел, беше в светлината на предходното твърде подобно на последната или във всеки случай предпоследната капка.

Обитателите на „Шаандаар“ се събраха в нощната кухня на кризисно заседание без предварителна подготовка, Докато Хинд сипеше клетви в пилешката супа, Суфян разположи Чамча на една маса, издърпвайки за бедния тип алуминиев стол със синя пластмасова седалка, и откри нощното заседание. Радостен съм да докладвам, теориите на Ламарк бяха цитира-. ни от изгнания учител, който говореше с най-добрия си дидактически глас. Когато Джъмпи разказа невероятната история на падането на Чамча от небето — самият протагонист бе твърде погълнат от пилешката супа и мъката, за да говори за себе си.

— Суфян, чмокащ със зъби, спомена последното издание на „Произхода на видовете“.

— Където дори великият Чарлз прие идеята за мутация при екстремни обстоятелства, за да се осигури оцеляването на вида; какво остава за неговите последователи — винаги по-дарвинисти от него самия! — посмъртно отрекоха подобна Ламаркова ерес, настоявайки за естествения подбор и нищо друго — обаче аз съм готов да призная, че подобна теория не е развита за оцеляването на индивидуални представители, а само за видове като цяло; в добавка, взимайки под внимание естеството на самата мутация, трудно е да се разбере същинската полза от промяната.

— Тааате — Анахита Суфян, с очи, вдигащи се към небето, и буза, лежаща отегчено в дланта, прекъсна тези размишления.

— Остави това. Въпросът е как е могъл да се превърне в една толкова, толкова възхитителна прищявка?

След което самият дявол, вдигайки поглед от пилешката супа, изплака:

— Не, не съм. Не съм каприз, о, със сигурност не съм. Неговият глас, издигащ се сякаш: от неизмерима бездна от скръб, затрогна и разтревожи по-младото момиче, което се втурна към мястото, където той седеше, и стремително милвайки едното рамо на нещастното чудовище, каза в опит да поправи грешката:

— Разбира се, че не сте. Съжалявам, естествено не мисля, че сте каприз; просто така изглеждате.

Саладин Чамча избухна в сълзи.

Междувременно мисис Суфян беше ужасена от гледката на по-младата й дъщеря, докосваща истински съществото, и обръщайки се към галерията от жители по нощници, тя размаха черпака към тях и помоли за подкрепа.

— Как да търпиш? Честна дума, сигурността на младите момичета не може да бъде осигурена! И това в собствената ми къща, подобно нещо!…

Мишал Суфян изгуби търпение.

— Исусе, маме.

— Исус?

— Мислите ли, че е временно? — попита Мишал Суфян Джъмпи, обръщайки гръб на посрамената Хинд. — Някакво обладаване от зъл дух — може ли да го, нали знаете, прогоним със заклинания?

Поличби, блясък, вампири, кошмари на улица Елм стояха развълнувани в очите й и баща й, също толкова видео aficionado като всеки тийнейджър, изглежда сериозно се замисли над възможността.

— В „Степният вълк“… — започна той, но Джъмпи не можеше да понесе повече от това.

— Главното — обяви той, — е да погледнем на положението идеологически.

Това накара всички да замлъкнат.

— Обективно — каза той с леко самоосъдителна усмивка — какво се е случило тук? А: неправилен арест, заплаха, насилие. Второ: незаконно задържане, неизвестни медицински експерименти в болницата — тук шепот на съгласие, като спомен за интравагиналните проверки, Depo-Provera 175 175 Противозачатъчно, инжектирано без съгласието им на африканки през 70-те години. , скандалите, незаконната стерилизация post-partum 176 176 След раждане. и още по-назад, мисълта за изхвърлянето на лекарства в Третия свят като на бунище се надигнаха във всеки присъстващ, за да дадат подкрепа на инсинуациите на говорещия — защото какво ще повярваш зависи от това какво си видял — не само онова, което е видимо, но и това, което си готов да погледнеш в лицето — във всеки случай нещо трябваше да обясни рогата и копитата; в тези полицейски болнични отделения всичко може да се случи. — И трето — продължи Джъмпи, — психологически срив, загуба на усещането за собственото аз, неспособност да се справяш. Всичко това сме го виждали и преди.