Салман Рушди - Сатанински строфи

Обаче мистър Мохамед Суфян не натрупа килограми: нито една тола 171 171 Много малка мерна единица, около 180 г. , нито унция.

Неговият отказ да затлъстее беше началото на неприятностите. Когато тя го упрекваше: „Не харесваш ли готвенето ми? За кого правя всичко това и се надувам като балон?“ — той меко отговаряше, гледайки нагоре към нея (тя беше по-високата от двамата) над рамките на половинките си очила: „Въздържанието също е част от нашите традиции, бегум. Изяждай два залъка по-малко от собствения си глад: самоограничение, пътят на аскетизма.“ Какъв човек: знае всички отговори, но не можеш да го накараш истински да поспори.

Въздържанието не беше за Хинд. Може би ако Суфян се беше оплакал някога; ако само веднъж беше казал: Мислех, че се женя за една жена, а днес си достатъчно голяма за две; ако някога я беше подтикнал! — тогава може би щеше да престане, защо не, разбира се, че щеше; така че негова беше вината, защото у него нямаше агресия, какъв мъж беше това, който не можеше да обижда своята тлъста лейди съпруга? Откровено казано, напълно възможно беше Хинд да не успее да контролира гуляите си, дори ако Суфян беше избълвал необходимите проклятия и настоятелни искания; но след като не го направи, тя продължи да дъвче, доволна да стовари цялото обвинение за своята фигура върху него.

В действителност щом веднъж започна да го обвинява за различни неща, тя откри, че съществуват и няколко други неща, които да използва срещу него; откри също своя език; така че скромният учителски апартамент редовно ехтеше от ругатните, които той като твърде свит не раздаваше на учениците си. Отгоре на това беше гълчан за прекалено високите си принципи, благодарение на които, каза му Хинд, тя знае, че той никога няма да я облагодетелства да стане жена на богат мъж — защото какво може да каже човек за мъж, който откривайки, че банката два пъти в един и същи месец привежда заплатата по сметката му, веднага обръща внимание на институцията върху тази грешка и връща парите в брой? — каква надежда има за учител, който когато към него се обръща най-богатият от родителите на децата, сухо отказва да размисли и да приеме обичайните възнаграждения в замяна на услуги, правени, докато преглежда изпитните работи на малките момчета?

— Но всичко това бих могла да простя — мрачно му казваше тя, оставяйки останалата част от изречението недоизказана, която гласеше, ако не бяха твоите две истински обиди: сексуалните и политическите ти престъпления.

Откакто се ожениха, двамата изпълняваха половия акт нередовно, в пълна тъмнина, в тишина, в която би се чуло падането на игла и в почти пълна неподвижност. На Хинд не би хрумнало да мърда и да се клати и след като Суфян изглежда се справяше с абсолютния минимум от движения, тя смяташе — винаги е смятала, — че двамата са на едно мнение за тази работа, сиреч това е мръсна работа, която не се обсъжда преди и след и на която не се обръща внимание по време на това. Фактът, че децата не бързаха да идват, тя прие като божие наказание за само Той знае какви тежки злодеяния в нейния предишен живот; тя отказа да обвини Аллаха, че и двете излязоха момичета, предпочитайки вместо това да обвини слабото семе, имплантирано в нея от немъжествения й съпруг, едно отношение, което не се въздържа да изрази със силно натъртване за ужас на акушерката в самия миг на раждането на малката Анахита.

— Още едно момиче — пое си тя с отвращение дъх. — Е, като се има предвид кой направи бебето, трябва да съм щастлива, че не е хлебарка или мишка.

След тази втора дъщеря тя каза на Суфян доста и му заповяда да премести леглото си в трапезарията. Той прие без каквото и да било възражение отказа й да има повече деца, но тогава тя откри, че развратникът мисли, че все още може от време на време да влиза в затъмнената й стая и да изпълнява странния ритуал от тишина и полуобездвиженост, на който тя се беше подчинила единствено в името на възпроизводството.

— Ти какво си мислиш — изкрещя му тя първия път, когато опита, — че го правя за удоволствие?

Щом веднъж през дебелата му глава проникна фактът, че тя говори сериозно, край на неморалното държане, не, сър, тя е скромна жена, не полудяла от похот развратница, той започна да не се прибира до късно през нощта. По това време — тя погрешно си беше помислила, че посещава проститутки — той започна да се занимава с политика и не просто някоя стара политика, една или друга, о, не, мистър Мозък трябваше да отиде и да се присъедини към самите дяволи, комунистическата партия, не по-малко, толкова за така наречените му принципи; демони, такива бяха те, много по-лоши от курви. Заради това набъркване в окултното тя трябваше да опакова своите торби толкова краткосрочно и да замине за Англия с две малки деца подире й; заради това идеологическо магьосничество трябваше да изтърпи всички лишения и унижения в процеса на имиграцията; и заради неговия диаболизъм беше завинаги затънала в тази Англия и никога повече нямаше да види селото си.