Салман Рушди - Сатанински строфи

Никой не възрази, дори и Хинд; имаше някои истини, с които беше невъзможно да не се съгласиш.

— Идеологически — каза Джъмпи, — аз отказвам да приема положението на жертва. Със сигурност той е бил превърнат в жертва, но ние знаем, че всяка злоупотреба с властта е отчасти отговорност на малтретирания; нашата безучастност заговорничи със, позволява подобни престъпления.

След като беше сгълчал събранието до засрамено подчинение, той поиска Суфян да предостави малкото таванско помещение, което в момента не беше заето, а от своя страна Суфян беше докаран до пълна неспособност от чувство на солидарност и вина да поиска дори едничко пени за наем. Истина е, че Хинд промърмори: „Сега зная, че светът е луд, след като дявол стана мой гост“, но тя го направи под носа си и никой с изключение на по-голямата й дъщеря Мишал не чу какво каза.

Суфян, следвайки примера на по-малката си дъщеря, отиде при Чамча, който сгушен в одеялото си пиеше огромни количества от ненадминатата якни 177 177 Един вид пикантно задушено. на Хинд, седна и прегърна все още треперещия нещастник.

— Тук е най-доброто място за теб — каза той, говорейки като на глупак или малко дете. — Къде другаде би могъл да отидеш да излекуваш своите обезобразявания и да възстановиш обичайното си здраве? Къде другаде, ако не тук с нас, сред своя народ, твоя собствен вид?

Едва когато Саладин Чамча остана сам в таванската стая на самия край на силите си, той отговори на реторичния въпрос на Суфян.

— Аз не съм от вашия вид — каза той отчетливо в нощта. — Вие не сте моят народ. Прекарах половината си живот, опитвайки се да избягам от вас.

Сърцето му започна да се държи зле, да рита и се да препъва, сякаш и то също искаше да се преобрази в някаква нова дяволска форма, да замени с пълната непредсказуемост на табла-импровизациите 178 178 Чифт малки барабани с различна големина, използвани в индийската музика. старото му метрономно биене. Лежейки безсънен в тясното легло, заплитайки рогата си в чаршафите и калъфката на възглавницата, докато се мяташе и въртеше, той понесе подновяването на коронарната ексцентричност с един вид фаталистично одобрение: след като всичко друго, защо не и това също?

Тъптуптуп, вървеше сърцето и туловището му се сгърчваше. Внимавай или наистина ще те оставя да пукнеш. Тупту-патъпоотуп. Да: това беше адът, точно така. Град Лондон, превърнат в Джаханум, Геена, Муспелхайм 179 179 Мюсюлманският, еврейският и северният ад. .

Дяволите в ада страдат ли? Не са ли те онези с вилите? Вода започна равномерно да капе от стъклото на капандурата. Навън в предателския град затопляне придаваше на улиците ненадеждната консистенция на мокър картон. Бавни маси белота се плъзгаха от наклонени сиви апсидни покриви. Следите от бусовете на доставчиците набраздяваха лапавицата. Първа светлина; и започна хорът на зазоряването, тракане на къртачи на улични настилки, цвъртене на аларми срещу крадци, тръбене на колесни същества, сблъсквайки се на ъгли, дебелото бръмчене на големи масленозелени гълтачи на отпадъци, крещящи радиогласове от дървената бояджийска люлка, прилепнала за горния етаж на фрийхауз 180 180 Британска кръчма, несвързана с определена марка бира. , ревът на големите пробудени неумолими сили, страховито носещи се надолу по този дълъг, но тесен път. Изпод земята идваха тремори, отбелязващи преминаването на грамадни подземни червеи, които поглъщаха и повръщаха човешки същества, а от небесата барабаненето на хеликоптери и врещенето на бляскави птици на по-голяма височина.

Слънцето се издигна и отгърна мъгливото небе като подарък. Саладин Чамча спеше.

Което не му предоставяше почивка: а по-точно го върна до онази друга нощна улица, по която в компанията на физиотерапевтката Хайъсинт Филипс той беше побягнал надолу към своята съдба, троп-троп на несигурни копита; и му припомни, че докато пленничеството се отдалечаваше и градът се приближаваше, лицето и тялото на Хайъсинт изглежда се променяха. Той видя да се появява и разширява отворът между нейните средни горни резци и начина, по който косата й се връзваше на възли и се сплиташе от само себе си в медузи, и странната триъгълност на нейния профил, която видимо се накланяше от линията на косата до върха на носа й, обръщаше се и се насочваше в непрекъсната линия навътре към нейния врат. На жълтеникавата светлина той видя, че кожата й ставаше по-тъмна с всяка минута, а зъбите й по-издадени, а тялото й толкова дълго, колкото детска рисунка на клечковидно човече. В същото време тя му хвърляше все по-открито развратни погледи и сграбчвайки ръката му с толкова кокалести и неизбежни пръсти, че сякаш скелет го беше докопал и се опитваше да го издърпа надолу в гроба; той можеше да помирише прясно изкопаната пръст, пресищащата й миризма в нейния дъх, на устните й… обзе го отвращение. Как е могъл някога да я помисли за привлекателна, дори да я желае, дори да отиде толкова далече да си мечтае, докато тя го яхаше и с юмруци изкарваше течност от дробовете му, че са любовници в дивите гърчове на сексуално събрание?… Градът се сгъстяваше около тях подобно на гора; сградите се чифтосваха и ставаха не бляскави като косите й.