Салман Рушди - Сатанински строфи

Сърцето му го риташе диво и той седна, сгъна се на две и зяпна за въздух. Успокой се или ще падне завесата. Няма място за подобни стресови разсъждения: никога повече. Той поемаше дълбоко дъх; легна отново; изпразни съзнанието си. Предателят в гърдите му поднови обичайната си служба.

Стига толкова от това, каза си твърдо Саладин Чамча. Никога повече няма да мисля себе си за зло. Външният вид лъже; корицата не е най-добрият илюстратор на книгата. Дявол, Козел, Шейтан? Не аз.

Не аз: друг.

Кой?

Мишал и Анахита пристигнаха със закуска на поднос и възбуда на лицата. Чамча гълташе корнфлейкс и нескафе, докато момичетата след няколко мига плахост, едновременно му бърбореха нонстоп.

— Е, няма грешка, ти разбуни мястото.

— Не си си тръгвал и променил обратно през нощта или нещо подобно?

— Слушай, това не е номер, нали? Имам предвид, не е грим или нещо театрално? Искам да кажа, Джъмпи казва, че си актьор и само си помислих. Исках да кажа — и тук младата Анахита замлъкна, защото Чамча, плюейки корнфлейкс, ядосано изрева:

— Грим? Театрално? Номер?

— Не искахме да те обидим — каза обезпокоено Мишал от името на сестра си. — Просто си мислехме, знаеш какво искам да кажа, и би било ужасно, ако не беше, но си, разбира се, че си, значи всичко е наред — завърши тя бързо, когато Чамча отново я погледна страшно.

— Става дума — отново започна Анахита и след това ласкателно, — искам да кажа, ъъъ, мислим, че е страхотно.

— Тя иска да каже — поправи Мишал. — Ние мислим, нали знаеш.

— Блестящ — каза Анахита и смая объркания Чамча с усмивка. — Магия. Нали знаеш. Жестоко.

— Цяла нощ не сме спали — каза Мишал. — Имаме идеи.

— Смятаме — Анахита трепереше възбудено от това, — че след като си се превърнал в това, което си, тогава може би, вероятно, всъщност, дори ако не си го опитал, може би, ти можеш…

И по-голямото момиче завърши мисълта:

— Може да си развил — нали знаеш — сили.

— Както и да е, ние си мислехме — добави плахо Анахита, виждайки облаци да забулват челото на Чамча. И оттегляйки се към вратата, добави — но вероятно бъркаме. — Ахъ. Бъркаме. Добре, добър апетит.

Преди да побегне, Мишал измъкна една малка бутилка, пълна със зелена течност, остави я на пода до вратата и даде последния изстрел на раздяла.

— О, извинявай, но мама казва, че може да ти е от полза, тоалетна вода, за дъха ти.

Фактът, че Мишал и Анахита благоговеят пред неговото обезобразяване, което той мразеше от цялото си сърце, го убеди, че „неговият народ“ е толкова шантав и опак, колкото отдавна подозираше, че е. Двете трябваше да отговорят на неговото огорчение — когато на втората му таванска утрин му донесоха една масала дозаиз 182 182 Подправени палачинки от лещено брашно. вместо фабрични зърнени храни в комплект със сребърна играчка космонавт и той изплака неблагодарно: „Сега се очаква да ям тази мръсна чуждестранна храна?“ — с изрази на съчувствие и това направи нещата още по-лоши.

— Тричав боклук — съгласи се с него Мишал. — Тук няма бенгърс 183 183 Традиционни за закуска британски наденички. , лош късмет.

Съзнавайки, че е наранил тяхното гостоприемство, той се опита да обясни, че се мисли сега и изобщо за британец…

— Какво ще кажеш за нас? — поиска да знае Анахита. — Какви мислиш, че сме?

И Мишал довери:

— Бангладеш е нищо за мен. Просто някакво място, за което тате и мама продължават да шумят.

И Анахита, заключавайки:

— Бунглдитч 184 184 Оплескана канавка. . — С удовлетворено кимване. — Във всеки случай така я наричам.

Но те не бяха британки, искаше да им каже той: не наистина, не по някакъв начин, който той би могъл да разпознае. Въпреки това в момента старата му увереност се изплъзваше заедно с неговия стар живот…

— Къде е телефонът? — запита той. — Трябва да проведа няколко разговора.

Намираше се във фоайето; Анахита, извършвайки набег върху спестяванията си, му даде назаем монетите. С глава, омотана във взет назаем тюрбан, с тяло, скрито във взети назаем панталони (на Джъмпи) и обувките на Мишал, Чамча набра миналото.

— Чамча — каза гласът на Мими Мамулян. — Ти си мъртъв. Ето какво се случи, докато го нямаше: Мими изпадна в безсъзнание и изгуби зъбите си.

— Изгубих съзнание — каза му тя, говорейки по-грубо от обикновено поради трудности с ченето. — Причина? Не питай. Кой може да пита за причината в тези времена? Кой е номерът ти? — добави тя, докато пиуканията продължаваха 185 185 В британската телефонна система, когато се звъни от платен монетен автомат и времето, за което е платено, наближава към края си, автоматът предупреждава със сигнал да се пуснат още монети. . — Веднага ще ти звънна.