Салман Рушди - Сатанински строфи

Той искаше да каже, Мими, върни се вкъщи, ще те изрита.

— Запознах го със семейството — каза тя твърде шеговито.

— Можеш да си представиш. Ясер Арафат се среща с Бегинови. Няма значение. Всички сме живи.

Той искаше да каже, Мими, ти си всичко, което имам. Обаче успя само да я отблъсне.

— Искам да те предупредя за Били — беше единственото, което успя да каже.

Тя стана ледена.

— Слушай, Чамча. Ще го обсъдя с теб само веднъж, защото зад всичките си глупости ти може би малко ме обичаш. Така че разбери, моля, че съм интелигентна жена. Чела съм „Бдението над Финеган“ и съм запозната с постмодерните критики срещу Запада, т.е. че ние имаме общество, способно само на потпури: един „плосък“ свят. Когато стана глас на бутилка пенест шампоан, аз съзнателно влизам в Плоския свят, разбирайки какво правя и защо. А именно да печеля пари. И като просветена жена, способна да говори петнадесет минути за стоицизма и повече за японското кино, ти казвам, Чамча, че напълно ясно съзнавам репутацията на момченцето Били. Не ме учи за експлоатацията. Имахме експлоатация, когато вие в множественост тичахте наоколо в кожи. Опитай се понякога да бъдеш еврейка и грозна. Ще се молиш да бъдеш черен. Извини езика ми: кафяв.

— Значи признаваш, че те експлоатира — вметна Чамча, но стихията го отнесе.

— Каква е шибаната разлика? — изви трели тя с Туийтипановия си глас. — Били е забавно момче, природен талант в мошеничествата, един от най-големите. Кой знае колко дълго ще продължи? Ще ти кажа няколко идеи, от които не се нуждая: патриотизъм, Бог и любов. Определено нежелани за пътуването. Аз харесвам Били, защото знае за какво става дума.

— Мими — каза той, — нещо ми се случи — но тя все още бе потънала във възражения и го пропусна. Той закачи слушалката, без да й даде адреса си.

Обади му се още веднъж, няколко седмици по-късно, и дотогава неизказаните прецеденти бяха уредени; тя не попита и той не й даде местонахождението си и на двамата беше ясно, че една епоха беше свършила, те са се раздалечили и че е време да си махнат за сбогом. Мими все още беше цялата Били:

— Неговите планове да прави хиндифилми в Англия и Америка, внасяйки свръхзвездите Винод Ханна, Шри Деви, за да лудуват пред кметството в Брадфорд и на моста Голдън Гейт — очевидно е някакъв вид избягване на данъци — весело изпя Мими. Всъщност на Били започваше да му припарва; Чамча беше видял името му във вестниците, свързано с термините измама, организирана, и неплащане на данъци, но веднъж мошеник — винаги същият, каза Мими. — Каза ми, искаш ли норка? Казвам му, Били, не ми купувай неща, но той ми отговаря, кой говори за купуване? Вземи си норка. Това е бизнес.

Отново бяха ходили в Ню Йорк и Били беше наел удължена лимузина мерцедес, „също и един удължен шофьор.“ Пристигайки пред кожарския магазин, те приличали на петролен шейх и неговата проститутка. Мими премерила петцифрените цени, очаквайки знак от Били. Най-накрая той казва: Това ли би искала? Хубаво е. Били, прошепва тя, струва четиридесет хиляди, но той вече говори гладко с помощника: петък следобед е, банките са затворени, магазинът би ли приел чек.

— Е, вече знаят, че той е петролен шейх, така че казват „да“, ние си тръгваме с палтото и той ме води в друг магазин точно от другата страна на сградата, посочва палтото и казва:

— Току-що купих това за четиридесет хиляди, ето касовата бележка, ще ми дадете ли тридесет хиляди за него, имам нужда от пари в брой, предстои ми голям уикенд.

Мими и Били били накарани да чакат, докато вторият магазин звъннал на първия, където в главата на управителя заработили всички алармени звънци и пет минути по-късно пристигнала полицията, арестувала Били за пробутване на чек без покритие и той и Мими прекарали уикенда в затвора. Понеделник сутринта банките отворили и излязло, че сметката на Били имала кредит в размер на четиридесет и две хиляди сто и седемнадесет долара, така че чекът е бил редовен през цялото време. Той осведомил кожарския магазин за намерението си да ги съди за два милиона долара вреди, клевета — лесно разрешим случай — и за четиридесет и осем часа те се споразумели извън съда за 250 000 долара на ръка.

— Как да не го обичащ? — попита Мими Чамча. — Момчето е гений. Искам да кажа, че това беше класика.

Аз съм мъж, осъзна Чамча, който не знае за какво става дума, живеещ в аморален свят на оцеляването и измъкването. Мишал и Анахита Суфян, които все още необяснимо защо се. отнасяха към него като един вид сродна душа, въпреки всичките му опити да ги разубеди, бяха същества, които откровено се възхищаваха от същества като терористи, крадци на магазини, джебчии: с една дума мошеници. Той се поправи: не възхищават, не беше това. Нито едно от момичетата нямаше да открадне и карфица. Но те гледаха на подобни личности като на представители на gestalt, на това така стоят нещата. Като експеримент той им разказа историята за Били Батута и палтото от норки. Очите им блеснаха и накрая те ръкопляскаха и се кикотеха от удоволствие: порокът ги караше да се смеят. Така, осъзна Чамча, хората трябва да са ръкопляскали на деянията на по-рано поставените извън закона Дик Търпин, Нед Кели, Пулан Деви и, разбира се, на другия Били, Уилям Бони, също Хлапето 186 186 Дик Търпин — прочут английски разбойник по пътищата. Нед Кели — известен австралийски престъпник. Пулан Деви — жена-главатар на банда, след години насилие много романтизирана в индийската преса, по-късно се предава на полицията. Уилям Бони, по-известен като Били Хлапето — американски бандит. .