Салман Рушди - Сатанински строфи

Саладин осъзна, че това е едно проклето прослушване.

— Никога не съм се чувствал като принадлежащ на една раса — отговори той. Може би затова, когато Хол Велънс създаде продуцентската си фирма, Чамча беше в неговия списък „Д“ и затова после Максим Извънземния дойде по реда си.

Когато Шоуто на извънземните беше изложено на убожданията на черни радикали, те лепнаха прякор на Чамча. Заради неговото образование в частно училище и близост с омразния Велънс, той стана известен като „кафявия чичо Том“.

Явно политическият натиск срещу шоуто беше нараснал в отсъствието на Чамча, оркестриран от някой си д-р Ухуру Симба.

— Доктор по какво, ето това ме шашка — дълбокогърлееше Велънс по телефона. — Нашите, ъъъ, изследователи досега не са открили нищо. Масови пикети, едно смущаващо появяване в „Право на отговор“. Този шибан тип има телосложение на танк.

Чамча си представи всеки от тях като антитеза на другия. Изглежда, че протестите са успели: Велънс „деполитизираше“ шоуто, изхвърляйки Чамча и пъхайки един огромен тевтонец с нагръдници и перчем от протезен грим и компютърни изображения. Един латексов Шварценегер, движен от компютри, един синтетичен, ентусиазирано говорещ Рутгер Хауърд от „Бягащ по острието“. Евреите също бяха аут: вместо Мими в новото шоу щеше да има една чувствена кукла-шикса.

— Пратих съобщение на д-р Симба: забоди си го на тъпото д-р. Но досега няма отговор. Трябва да работи по-усилно, ако иска да превземе тази малка страна. Аз — обяви Хол Велънс — обичам тази шибана страна. Затова ще я продам на целия проклет свят: Япония, Америка, шибаната Аржентина. Ще й продам гъза. Това е, което съм продавал през целия си шибан живот: шибаната нация. Знамето.

Той не чуваше това, което Чамча казваше. Когато се разпалеше така по тези неща, ставаше тъмночервен и често плачеше. Направи точно това в Уайт Тауър, онзи първи път, докато се тъпчеше догоре с гръцка храна. Сега Чамча си спомни датата: беше точно след Фолклендската война. През онези дни хората бяха склонни да се кълнат във вярност и да си тананикат „Великолепие и обществено положение“ 192 192 Марш от Едуард Елгър (1857–1934) в рейсовете. Така че, когато Велънс започна над голяма тумбеста чаша с арманяк „Ще ти кажа защо обичам тази страна“, Чамча, самият той профолклендски настроен, си помисли, че знае какво следва. Но Велънс започва да описва изследователската програма на Британската космическа компания, негова клиентка, която току-що беше революционизирала изграждането на управляващи системи за ракети, изучавайки начина на летене на обикновената домашна муха.

— Поправки на курса по време на полета — прошепна той театрално. — Традиционно са правени по посока на полета: малка промяна на ъгъла нагоре, едно докосване надолу, наляво или надясно в натовската противовъздушна обстановка. Учените, проучващи високоскоростен филм на скромната муха, обаче са открили, че малките копелета винаги, ама винаги правят промените под прави ъгли.

Той показа с протегнатата си ръка, изпъната длан, с пръсти, притиснати един в друг.

— Бъз! Бъз! Всъщност копелетата летят право нагоре, надолу или встрани. Много по-точно. Много по-икономично.

Опитай се да го направиш с двигател, който зависи от въздушния поток от носа до опашката и какво се случва? Вцепенените неща не могат да дишат, запъват се, падат от небето и кацат върху шибаните ни съюзници. Лоша карма. Следваш ли мисълта ми? Разбираш ли какво казвам? Така тези момчета изобретяват двигател с троен въздушен поток: от носа до опашката плюс отгоре надолу, плюс от страна до страна. И бинго: ракета, която лети като проклетата муха и може да уцели монета от петдесет пенита на три мили, движейки се с надземна скорост от сто мили в час. Това, което обичам в тази страна, е геният. Най-големите изобретатели в света. Прекрасно е: нали съм прав?

Той беше напълно сериозен. Чамча отговори:

— Прав си.

— Напълно си прав, че съм прав — потвърди другият.

Срещнаха се за последен път точно преди Чамча да излети за Бомбай. Неделен обед под развятото знаме над къщата в Хайгейт. Ламперия от палисандрово дърво, тераса с каменни урни, гледка към спускащ се горист хълм. Велънс се оплакваше от ново развитие, което щяло да влоши пейзажа. Обядът беше предвидимо шовинистичен: rosbif, boudin Yorkshire, choux de bruxelles 193 193 Иронични френски названия за типично английски ястия. . Бейбито, съпругата-нимфетка, не се присъедини към тях и яде горещи пастрами върху ориз, докато играеше пул 194 194 Вид билярд за няколко души. в близка стая. Прислужници, гръмотевично бургундско, арманяк, пури. Раят на човека, постигнал всичко сам, помисли си Чамча и разпозна завист в мисълта.