Салман Рушди - Сатанински строфи

— Кой? — отново настоя Мишал.

— Джебраил — долетя крясъкът на непостоянните деца. — Фаришта benche achen.

Хинд, изчезвайки надолу по стълбите, не видя как по-голямата й дъщеря се връща в стаята си — оставяйки вратата открехната, — последвана от добре известния адвокат Ханиф Джонсън, облечен и обут, който държеше този офис, за да не прекъсва връзката си с народа, който се справяше добре и в кантората си в центъра, който имаше добри връзки с местната Лейбъристка партия и беше обвиняван от сегашния член на парламента, че интригантства, за да заеме мястото му, когато дойде времето за нова селекция.

Кога беше осемнадесетият рожден ден на Мишал? — Само след няколко седмици. И къде беше нейната сестра, съквартирантка, близка приятелка, сянка, ехо и противоположност? Къде беше потенциалната пазителка на честта й? Тя беше навън. Но да продължим:

Новината от „Киноблясък“ гласеше, че разположена в Лондон продуцентска група, оглавена от ловкия сделкаджия и магнат Били Батута, чиито интереси в киното са добре известни, се е сдружила с достойния за уважение независим индийски продуцент мистър С. С. Сисодия с цел производството на носител за завръщането на легендарния Джебраил плюс ексклузивно разкритие, че е избягнал челюстите на смъртта за втори път. „Вярно е, че си бях запазил място в самолета под името Наджмудин — беше цитирана да казва звездата. — Зная, че когато разследващите ченгета го установили като мое инкогнито — всъщност моето истинско име, — това предизвикало дълбока скръб у дома и затова аз искрено се извинявам на моите почитатели. Виждате, че истината е, че благодарение на Божията милост аз някак пропуснах полета и тъй като наистина исках да потъна, моля, извинете, игрословицата не е нарочна, аз позволих на измислицата за моята смърт да остане неопровергана и взех по-късен полет. Такъв късмет: наистина ангел трябва да е бдял над мен.“ Обаче след известно време на размисъл той стигнал до заключението, че било неправилно да лишава публиката си по този неспортсменски и нараняващ начин от истината и от присъствието си на екрана. „Затова приех този проект с пълно отдаване и радост.“ Филмът трябваше да бъде — какво друго — теологически, но от нов вид. Той щеше да бъде поставен в един въображаем и легендарен град, направен от пясък, и щеше да разкаже историята за срещата между един пророк и архангел; също и изкушението на пророка и неговия избор на пътя на чистотата, а не този на недостойния компромис. „Това е филм — съобщаваше продуцентът Сисодия на «Киноблясък» — за това как новотата навлиза в света.“ — Но няма ли да бъде сметнат за богохулен, за престъпление срещу… „Със сигурност не — настояваше Били Батута. — Измислицата е измислица; фактите са факти. Нашата цел не е да направим някаква глупост като филма «Посланието», в който всякога, когато пророкът Мохамед (да бъде благословено името му!) беше чуван да говори, виждахте само главата на камилата му, мърдайки с уста. Това — извинете, че го изтъквам — няма класа. Ние правим филм с вкус, качествен филм. Приказка за морала: като — как ги наричахте? — легенди.“

— Подобен на сън — каза мистър Сисодия.

Когато по-късно през деня новината беше донесена на тавана на Чамча от Анахита и Мишал Суфян, той изпадна в най-отвратителната ярост, която двете някога бяха виждали, бяс, под чието страховито влияние гласът му се издигна толкова високо, че сякаш щеше да се скъса, като че в гърлото му бяха израснали ножове и разпаряха виковете му на късове; неговият чумав дъх ги изхвърли от стаята и с вдигнати високо ръце и танцуващи кози крака той най-накрая изглеждаше като самия дявол, чийто образ беше станал.

— Лъжец — изпищя той на отсъстващия Джебраил. — Предател, дезертьор, отрепка. Изпусна самолета, а? — Тогава чия глава в собствения ми скут, със собствените си ръце?… — Кой получаваше милувки, говореше за кошмари и накрая падна, пеейки, от небето?

— Хайде, хайде — умоляваше уплашената Мишал. — Успокой се. След минутка ще докараш мама тук.

Саладин утихна, още един патетичен кози подскок, непредставляващ за никого заплаха.

— Не е вярно — изстена той. — Каквото се случи, се случи и на двама ни.

— Разбира се, че се случи — окуражи го Анахита. — И без това никой не вярва на тези филмови списания. Пишат какво ли не.

Сестрите излязоха заднишком от стаята, сдържайки дъха си, оставяйки Чамча на мъката му, пропускайки да видят нещо твърде забележително. За което не трябва да бъдат обвинявани; странностите на Чамча бяха достатъчни да отвлекат и най-наблюдателните очи. Също така трябва да бъде честно признато, че сам Саладин също пропусна да забележи промяната.