Салман Рушди - Сатанински строфи

След обеда изненада. Велънс го заведе в стая, където стояха два много изящни и леки клавихорда.

— Аз ги правя — призна домакинът му. — За отпускане. Бейби иска да й направя шибана китара.

Талантът на Хол Велънс като дърводелец беше неоспорим и някак си в противоречие с останалата част от човека.

— Баща ми беше в този занаят — призна той след сондирането на Чамча и Саладин разбра, че му е дарен привилегирован поглед към единствения къс от Велънсовото оригинално аз, този Харълд, който произлизаше от историята и кръвта, а не от неговия собствен луд мозък.

Когато напуснаха тайната стая с клавихордите, познатият Хол Велънс веднага се появи. Облегнат на балюстрадата на своята тераса, той му довери:

— Онова, което е толкова учудващо у нея, е размерът на това, което се опитва да направи. Тя? Бейби? Чамча беше объркан.

— Говоря знаеш: за кого — услужливо обясни Велънс. — Тачър. Меги Кучката. О, тя наистина е радикална. Това, което иска — което всъщност мисли, че наистина може да постигне, — е буквално да изобрети една нова средна класа в тази шибана страна. Да се отърве от старите вълнести неспособни типове от шибания Съри и Хемпшир и да вкара нови. Хора без минало, без история. Гладни хора. Хора, които наистина искат и които знаят, че с нея наистина могат да получат. Никой никога не се е опитвал да замени една цяла шибана класа и най-учудващото е, че тя просто може да успее, ако те не я пипнат първи. Старата класа. Мъртвите хора. Разбираш ли какво ти казвам?

— Така мисля — излъга Чамча.

— И не са само бизнесмените — неясно каза Велънс. — Интелектуалците също. Навън с целия педерастки екипаж. Давай гладните момчета с неподходящото образование. Нови професори, нови бояджии, всички нови. Това си е една революция. Новотата идва в тази страна, която е претъпкана с шибани стари трупове. Ще бъде нещо, което трябва да се види. Вече има какво.

Бейби се измъкна да се срещне с тях, изглеждайки отегчена.

— Време е да си тръгваш, Чамча — изкомандва нейният съпруг. — В неделя следобед си лягаме и гледаме порно на видео. Това е един цял нов свят, Саладин. Всеки трябва някога да се присъедини.

Никакви изключения. Или си в крак с модата, или си мъртъв. Това не беше в стила на Чамча; нито негов, нито на тази Англия, която той идолизираше и беше дошъл да завоюва. Трябваше тогава и там да разбере: беше предупреждаван, бил е честно предупреден.

И сега coup de grace.

— Без лоши чувства — мърмореше Велънс в ухото му. — Ще се видим, нали? О’кей, добре.

— Хол — насили се той да възрази. — Имам договор.

Като коза на заколение. Гласът в ухото му сега беше откровено развеселен.

— Не бъди глупав — каза му той. — Разбира се, че нямаш. Прочети дребния шрифт. Намери адвокат да ти прочете дребния шрифт. Дай ме под съд. Направи каквото трябва да направиш. Това за мен е нищо. Не го ли разбираш? Ти си история. Сигнал свободно.

Изоставен от една чужда Англия, изолиран в друга, мистър Саладин Чамча в своето голямо униние получи новини от стар другар, който очевидно се радваше на по-добра съдба. Писъкът на неговата сънародница — Tini benche achen! 195 195 Той е жив. — го предупреди, че нещо става. Хинд се носеше като приливна вълна по коридорите на Шаандааровите мебелирани стаи плюс закуска, размахвайки, както се оказа, нов брой на индийско-френското списание „Киноблясък“. Врати се отваряха: временни същества изхвръкваха навън, изглеждащи объркани и разтревожени. Мишал Суфян се появи от стаята си с ярдове разголен корем, показващ се между късо бюстие и джинси марка 510. От офиса, който държеше срещу трапезарията, Ханиф Джонсън се появи в нелепостта на скучен костюм от три части, беше блъснат от голия корем и покри лицето си.

— Смили се, Боже — помоли се той. Мишал не му обърна внимание и извика след майка си:

— К’во става? Кой е жив?

— Безсрамнице — изкрещя Хинд в отговор по коридора, — покрий голотата си.

— Еби си майката — промърмори Мишал под носа си, втренчвайки бунтовни очи в Ханиф Джонсън. — А какво да кажем за дръжките на амфора, стърчащи между нейното сари и чоли, искам да знам.

Долу в другия край на коридора Хинд можеше да бъде видяна в полумрака да мушка „Киноблясък“ към наемателите, повтаряйки, той е жив . С всичката страст на онези гърци, които след изчезването на политика Ламбракис 196 196 Георгиус Ламбракис, ляв гръцки политик, убит през 1963 от десни терористи, които заграбват властта през 1967. покриха страната с варосаната буква Z. Zi: жив е.