Салман Рушди - Сатанински строфи

— Да, да — продължи Суфян, излизайки в коридора и издухвайки бяла пара от зимен дъх в свитите си ръце. — Беден нещастник, но няма смисъл човек да се валя по пода. Трябва да се възприеме конструктивно отношение. Ще събудя жена си.

Чамча беше с мъхната брада и измърсен. Носеше одеяло като тога, под която се показваше смешната уродливост на двойните кози копита, докато отгоре можеше да се види тъжната комедия на яке от овча кожа, взето назаем от Джъмпи, с вдигната яка, така че овчите къдрици удобно се бяха разположили на инчове от острите козльови рога. Той изглеждаше неспособен да говори, телесно вял, замъгленоок; въпреки че Джъмпи се опита да го обнадежди — „Ето, нали виждаш, за миг уредихме тази работа“ — той, Саладин, остана най-отпуснатият и безучастен между — кои? — нека кажем: сатирите. Междувременно Суфян предложи още апулейско съчувствие.

— В случая с магарето обратното преобразяване изисквало личната намеса на богинята Изида — сияеше той. — Но миналите времена са за старомодните хора. Във вашия случай, мистър, първата стъпка може би ще бъде купичка хубава гореща супа.

В този миг неговият любезен тон беше почти заглушен от намесата на втори глас, издигнат високо в оперетен ужас; мигове след това неговото дребно тяло беше блъснато и изтласкано от планиноподобното ме се сто тяло на една жена, която изглеждаше неспособна да реши дали да го отмести от пътя си, или да го задържи пред себе си като щит. Приклякайки зад Суфян, това ново същество изпъна трепереща ръка, на чийто край имаше един тресящ се дундест показалец с ален нокът.

— Това там — изви тя. — Какво ни се стовари?

— Приятел е на Джоши — меко каза Суфян и продължи, обръщайки се към Чамча. — Моля, простете — изненадата и така нататък, нали разбирате? Както и да е, мога ли да ви представя моята мисис — моята бегум сахиба Хинд?

— Какъв приятел? Как приятел? — изплака приклекналата. — Я, Аллах, очите ти не са ли на мястото си?

Коридорът — с под от голи дъски и скъсани тапети на цветя по стените — беше започнал да се изпълва със сънливи обитатели. Между тях изпъкваха две тийнейджърки — едната острокоса, другата с конска опашка; и двете преценяващи възможността да покажат уменията си (научени от Джъмпи) в бойните изкуства карате и уинг чун 167 167 Китайски кунгфу стил, свързван с жена на име Ийм Уинг Чун и традиционно смятан за женски начин за водене на бой. : Суфяновите дъщери Мишал (на седемнадесет) и петнадесетгодишната Анахита изскочиха от спалнята си в бойна екипировка, шалвари в стил Брус Ли, носени хлабави над тениски с образа на новата Мадона; зърнаха нещастния Саладин — и поклатиха глави с разширени от наслада очи.

— Жестоко — каза одобрително Мишал. И сестра й кимна в съгласие:

— Трепач. Първо качество, да го еба.

Обаче майка й не я смъмри за езика й; мислите на Хинд бяха другаде и тя изви по-силно отвсякога:

— Вижте този мой съпруг. Какъв хаджия е това? Тук е самият Шейтан, влязъл през нашата врата, и мен ме карат да му поднеса пилешка супа, сготвена със собствената ми дясна ръка.

Вече беше безполезно Джъмпи Джоши да моли Хинд за търпимост, да опитва обяснения и да изисква солидарност.

— Ако той не е самият дявол — необоримо посочи дамата с буйно повдигащи се гърди, — откъде идва този негов чумен дъх? Може би от Благоуханните градини? 168 168 Друго название на рая — Гюлистан.

— Не Гюлистан, а „Бостан“ — ненадейно каза Чамча. — Полет А1420. — Обаче чувайки гласа му, Хинд изквича уплашено и гмурвайки се край него, се насочи към кухнята.

— Мистър — каза Мишал на Саладин, докато майка й бягаше по стълбите надолу, — всеки, който може толкова да я уплаши, трябва да е наистина лош.

— Зъл — съгласи се Анахита. — Добре дошъл на борда.

Тази Хинд, сега толкова окопана във възклицателно настроение, някога беше — странно, но истина! — най-свенливата сред булките, самото благородство, истинско въплъщение на търпимост и добро настроение. Като жена на ерудиран учител в Дака, тя навлезе в задълженията си с желание, съвършената съпруга, носеща на съпруга си ароматизиран с кардамон чай, когато оставаше буден до късно, за да проверява изпитни работи, подкупваща със себе си училищния директор по време на срочните семейни екскурзии на учителския състав, борейки се с романите на Бибхутибхушан Банерджи и метафизиката на Тагор в опита да стане по-достойна за съпруг, който можеше да цитира без усилия както от Ригведа, Коран Шариф и военните дневници на Юлий Цезар, така и от откровенията на Йоан Богослов. В онези дни тя се възхищаваше на неговата плуралистична откритост на съзнанието и се бореше в кухнята си за една успоредна еклектичност, учейки се да готви дозаиз 169 169 Лещени питки. и утапами 170 170 Палачинки от оризово и лещено брашно с лук и люти чушлета. от Южна Индия и меките месни топчета от Кашмир. Постепенно прегръщането на каузата на гастрономическия плурализъм прерасна в дълбока страст и докато светският Суфян поглъщаше многочислените култури на субконтинента — „и нека не се преструваме, че западната култура не присъства; след тези векове как може тя да не бъде част от нашето наследство?“ — неговата жена готвеше и ядеше нарастващи количества от неговите храни. Докато преглъщаше силно подправените блюда от Хайдарабад и силно самомнителните киселомлечни сосове от Лукноу, тялото й започна да се променя, защото всичката тази храна трябваше да намери някъде дом и тя започна да прилича на самата необятна и хълмиста земна маса, субконтинент без граници, защото храната преминава през всяка граница, която си направите труда да споменете.