Салман Рушди - Сатанински строфи

Всички около него, мисли си той, докато е полубуден-полусънуващ, са хора, чуващи гласове, прелъстявани от слова. Но не неговите; никога неговия истински материал. — Тогава чии? Кой шепне в ушите им, позволявайки им да преместват планини, да спират часовници, да диагностицират болести?

Той не може да разбере.

В деня след завръщането на Мишал в Титлипур момичето Айша, която хората бяха започнали да наричат кахин, пир 164 164 Гадателка, врачка. , напълно изчезна за цяла седмица. Нейният злочест обожател Осман палячото, който я следваше на разстояние по прашния картофен коловоз към Чатнапатна, разказа на селяните, че се вдигнал ветрец и духнал прах в очите му; когато успял да ги почисти, тя „просто беше изчезнала“. Обикновено когато Осман и неговият вол започваха да разказват своите измислени истории за джинове, вълшебни лампи и Сезам, отвори се, селяните гледаха търпеливо и го подкачаха, добре, добре, Осман, запази ги за онези идиоти в Чатнапатна; те може да си падат по такива неща, но тук, в Титлипур, ние знаем как стоят нещата и че дворци не се появяват, освен ако хиляда и един работници не ги построят, нито изчезват, освен ако същите работници не ги бутнат. Обаче в този случай никой не се присмя на палячото, защото щом се отнасяше за Айша, селяните бяха готови да повярват всичко. Те постепенно бяха повярвали, че снежнокосото момиче е истинската наследница на Бибиджи, защото не се ли бяха появили отново пеперудите в годината на нейното раждане и не я ли следваха като плащ? Айша беше реабилитацията на дълго вгорчаваната надежда, породена от завръщането на пеперудите, и доказателство, че все още са възможни велики неща в този живот, дори за най-слабите и бедните в страната.

— Ангелът я е отнесъл — чудеше се жената на сарпанча Хатиджа и Осман избухна в сълзи. — Но не, това е чудо — обясни неразбиращата стара Хатиджа.

Селяните закачаха сарпанча:

— Как може да си старейшина на селото с толкова нетактична съпруга, направо не ни го побира умът.

— Вие ме избрахте — отговаряше той намусено.

На седмия ден след нейното изчезване Айша бе забелязана да крачи към селото отново гола и облечена в златни пеперуди, със своята сребриста коса, вееща се на лекия ветрец. Тя отиде направо в дома на сарпанча Мохамед Дин и поиска панчаятът на Титлипур да бъде събран за спешна среща.

— Сполетя ни най-голямото събитие в историята на дървото — довери му тя. Мохамед Дин, неспособен да й отказва, определи времето на срещата за същата вечер след смрачаване.

Тази нощ членовете на панчаята заеха местата си на обичайния клон на дървото, докато Айша кахин стоеше пред тях на земята.

— Летях с ангела в най-високите висоти — каза тя. — Да, дори до лотосовото дърво в най-далечния край. Архангелът Джебраил ни донесе вест, която е и заповед. Всичко се изисква от нас и всичко ще ни бъде дадено.

Нищо в живота на сарпанч Мохамед Дин не го беше подготвило за избора, пред който щеше да бъде изправен.

— Какво иска ангелът, Айша, дъще? — попита той, борейки се да овладее гласа си.

— Волята на ангела е — всички ние, всеки мъж, жена и дете от селото да започнат веднага да се приготвят за поклонение. Заповядано ни е да отидем пеша оттук до Мека Шариф 165 165 Свещената Мека. , за да целунем Черния камък в Кааба, в центъра на Харам Шариф, свещената джамия. Там непременно трябва да отидем.

Сега квинтетът на панчаята започна разгорещено да спори. Трябваше да бъдат взети под внимание посевите и невъзможността да бъдат изоставени домовете en masse.

— Това е невъзможно, дете — каза й сарпанчът. — Добре известно е, че Аллах извинява тези, които наистина са неспособни да отидат на хаджилък и умра 166 166 По-малък обред, който може да се изпълнява по всяко време, но обикновено е част от големия обред хадж, който може да се осъществи само в определено време. по здравословни причини и поради бедност. Но Айша остана мълчалива и старейшините продължиха да спорят. След това като че нейното мълчание зарази всички останали и за дълъг момент, през които въпросът беше разрешен — въпреки че никой никога не успя да разбере по какъв начин, — не беше произнесена нито дума. Осман палячото беше този, който най-накрая проговори, Осман, приелият исляма, за когото новата му вяра не беше нещо повече от чаша вода.

— Оттук до океана са почти двеста мили — извика той. — Тук има стари жени и бебета. Как можем да тръгнем?

— Бог ще ни даде силата — ведро отговори Айша.