Салман Рушди - Сатанински строфи

А що се отнася до Айша: когато срещаше Мирза на балкона или в градината, където той се разхождаше, четейки любовна поезия на урду, тя беше неизменно почтителна и плаха; но доброто й държане, съчетано с пълната липса на поне някаква искра еротичен интерес, тласкаше Саид все по-дълбоко и по-дълбоко в безпомощността на неговото отчаяние. Случи се тогава, когато един ден той проследи Айша да влиза в жилището на жена му и няколко минути по-късно чу гласа на тъща си да се издига в мело драматичен крясък и той, обзет от слонска отмъстителност, нарочно изчака пълни три часа, преди да отиде да провери. Откри мисис Курейши да скубе косите си и да ридае като филмова звезда, докато Мишал и Айша седяха една срещу друга с кръстосани крака на леглото, сиви очи, втренчени в сиви очи, и лицето на Мишал беше сгушено в протегнатите длани на Айша.

Излезе, че архангелът беше осведомил Айша, че жената на заминдара умира от рак, че гърдите й са пълни с пагубни възли на смъртта и че тя няма повече от няколко месеца живот. Местонахождението на рака доказа на Мишал жестокостта на Бог, защото само зло божество може да разположи смърт в гърдите на жена, чиято единствена мечта беше да кърми нов живот. Когато Саид влезе, Айша настоятелно шепнеше на Мишал:

— Не бива да мислиш така. Бог ще те спаси. Това е изпитание на вярата.

Мисис Курейши съобщи на Мирза Саид лошите новини с много писъци и вой и за объркания заминдар това беше последната капка. Той изпадна в ярост и започна силно да крещи и трепери, сякаш всеки миг щеше започне да разбива мебелите в стаята, както и обитателите й.

— По дяволите с вашия призрачен рак! — изпищя той към Айша в своето раздразнение. — Дойде в моята къща със своята лудост и сипа отрова в ушите на семейството ми. Махай се оттук със своите видения и своя невидим съпруг. Тук е модерният свят и лекарите, а не духове от картофените полета, са тези, които ни казват кога сме болни. Ти предизвика тази тъпа дандания за нищо. Махай се и никога повече не се връщай на земите ми.

Айша го изслуша, без да отделя очите или ръцете си от Мишал. Когато Саид спря да си поеме дъх, свивайки и разпускайки юмруците си, тя нежно каза на жена му: „Всичко ще бъде поискано от нас и всичко ще ни се даде.“ Когато той чу тази формула, която хората из цялото село бяха започнали папагалски да повтарят, сякаш знаеха какво означава, Мирза Саид Ахтар за кратко полудя, вдигна ръка и повали Айша в безсъзнание. Тя падна на пода с кървяща уста, с избит от юмрука му зъб и както лежеше там, мисис Курейши отправи обида към своя зет.

— О, Боже, поверила съм дъщеря си на грижите на убиец. О, Боже, бияч на жени. Продължавай, удари имен, потренирай малко. Осквернител на светици, богохулник, дяволе нечист.

Саид напусна стаята, без да каже дума. На следващия ден Мишал Ахтар настоя да се върне в града за пълни изследвания. Саид не отстъпи.

— Ако искаш да дадеш воля на суеверието, върви, но не очаквай от мен да те придружа. Осем часа каране във всяка посока; така че по дяволите с това.

Мишал замина същия следобед с майка си и шофьора и в резултат Мирза Саид не беше там, където трябваше да бъде, значи до жена си, когато резултатите от изследванията й бяха съобщени: положителен, операцията невъзможна, твърде напреднал, хищните лапи на рака се бяха забили дълбоко в гърдите й. Няколко месеца, шест, ако беше късметлийка, и скоро преди това щеше да дойде болката. Мишал се върна в Перистан и се отправи направо към жилището си в зенана, където написа на съпруга си официална бележка на светло лилав лист за писмо, уведомявайки го за лекарската диагноза. Когато прочете смъртната й присъда, написана със собствената й ръка, много силно му се прииска да избухне в сълзи, но очите му упорито оставаха сухи. Много години не беше имал време за Върховния, но сега няколко от Айшините фрази неочаквано изплуваха в съзнанието му. Бог ще те спаси. Всичко ще се даде. Хрумна му една горчива суеверна мисъл: „Това е проклятие — мислеше си той. — Защото изпитвах страст към Айша, тя уби жена ми.“

Когато отиде в зенана, Мишал отказа да се срещне с него, но майка й, препречваща вратата, му подаде втора бележка на ароматизирана синя хартия. „Искам да видя Айша — пишеше вътре. — Моля за любезното ти разрешение.“ Навеждайки глава, Мирза Саид даде съгласието си и засрамено се за-тътри обратно.

C Махунд винаги има борба; при Имама робство; но с това момиче няма нищо. Джебраил е бездеен, обикновено заспал в съня, както е в живота. Тя идва при него под едно дърво или в някой ров, чува каквото не казва, взима каквото й е нужно и си тръгва. Например какво знае за рака? Съвършено нищо.