Салман Рушди - Сатанински строфи

— Направи ги бързо, бързо — извика Шринивас след излизащата Айша. — Куклите за СП имат голям оборот.

Айша се обърна и се усмихна.

— Не се тревожи за мен, Шринивасджи — каза тя и си тръгна.

Сирачето Айша беше на деветнадесет години, когато започна връщането си пеша в Титлипур покрай изровения картофен коловоз, но по времето, когато се появи около четиридесет и осем часа по-късно в селото си, тя беше придобила един вид неостаряване, защото косата й беше побеляла като сняг, докато кожата й си беше възвърнала сияйното съвършенство на новороденото и въпреки че беше напълно гола, пеперудите се бяха установили по цялото й тяло в толкова плътни рояци, че тя сякаш носеше рокля от най-деликатната материя във вселената. Палячото Осман се упражняваше с вола близо до коловоза, защото, въпреки че беше разтревожен до смърт от нейното продължително отсъствие и беше прекарал цялата минала нощ в търсенето й, все още беше необходимо да си изкарва хляба. Когато спря погледа си на нея, този млад човек, който никога не беше уважавал Бог, защото беше роден недокосваем, беше изпълнен със свещен ужас и не посмя да доближи момичето, в което беше толкова безпомощно влюбен.

Тя влезе в своята колиба и спа цял ден и цяла нощ, без да се събужда. След това отиде да се срещне със старшия на селото, сарпанч 154 154 Предстоятелят на селския съвет панчаят. Мохамед Дин, и го осведоми спокойно, че й се е явил архангел Джебраил и е лежал до нея да почива.

— Величие дойде между нас — съобщи тя на разтревожения сарпанч, който досега беше по-загрижен за картофените квоти, отколкото за трансцендентното. — Всичко ще се иска от нас и всичко ще ни се даде.

В друга част на дървото жената на сарпанча Хатиджа успокояваше един плачещ палячо, който трудно можеше да приеме, че е изгубил любимата си Айша от едно по-висше същество, защото когато архангел легне с една жена, тя е изгубена завинаги за мъжете. Хатиджа беше стара и разсеяна и често непохватна, когато се опитваше да бъде нежна, и даде на Осман хладна утеха:

— Слънцето винаги залязва, когато човек се страхува от тигри — цитира тя стара поговорка: лошите новини винаги идват изведнъж.

Скоро след като историята за чудото се разчу, момичето Айша беше повикано в голямата къща и през следващите дни прекарваше дълги часове със заминдаровата съпруга бегум Мишал Ахтар, чиято майка също беше дошла на гости и беше хлътнала по белокосата жена на архангела.

Сънуващият сънувайки иска (но не може) да протестира: никога не съм я докосвал с пръст, какво си мислите, че е това — някакъв мокър сън или какво? Проклет да съм, ако зная откъде това момиче получава информацията/вдъхновението си. Не оттук, това е сигурно.

Случи се следното: тя се връщаше към селото си, но тогава сякаш изведнъж започна да я оборва умора и тя слезе от пътя, за да легне в сянката на едно тамариндово дърво и си почине. В мига, когато очите й се затвориха, той беше до нея, сънуващият Джебраил в палто и шапка, изнемогващ от жега. Тя погледна към него, но не можеше да каже какво вижда, може би крила, ореоли, вътрешностите му. След това легна до нея, откривайки, че не може да се изправи, крайниците му бяха станали по-тежки от стоманени блокове, сякаш тялото му щеше да бъде смазано до земята от собствената си тежест. Когато свърши да го гледа, тя кимна сериозна, сякаш беше говорил, и след това развърза парцала, който носеше за сари и се изтегна до него, гола. След това в съня той заспа, изгаснал и студен, като че някой е извадил щепсела, и когато се засънува отново буден, тя стоеше пред него с тази разпусната бяла коса и облеклите я пеперуди: преобразена. Тя все още кимаше с унесено изражение на лицето, получавайки вест от нещото някъде, което тя наричаше Джебраил. След това го остави лежащ там и се върна в селото, за да направи своето излизане на сцената.

Така, сега имам жена насън, сънуващият си възвръща в достатъчна степен съзнанието, за да мисли. Какво, по дяволите, да правя с нея? — Но това не зависи от него. Айша и Мишал Ахтар са заедно в голямата къща.

От рождения си ден насам Мирза Саид беше изпълнен със страстни желания, „сякаш животът започва истински на четиридесет“, чудеше се жена му. Техният брак стана толкова деен, че слугите трябваше да сменят чаршафите три пъти дневно. Мишал тайно се надяваше, че това нарастване на либидото на съпруга й ще доведе до зачеване, защото беше на твърдото мнение, че ентусиазмът е от значение, каквото и да казват лекарите против, и че годините в мерене на температурата всяка сутрин преди да стане от леглото и след това нанасянето на резултатите на милиметрова хартия, за да установи кривата на овулацията си, всъщност са разубедили бебетата да бъдат родени, донякъде защото беше трудно да бъдеш подходящо енергичен, когато науката си ляга заедно с теб, и отчасти, по нейно мнение, защото никой самоуважаващ се зародиш не би искал да влезе в утробата на толкова механично програмирана майка. Мишал все още се молеше за дете, въпреки че вече не споменаваше този факт на Саид, за да му спести усещането, че я е провалил в това отношение. Със затворени очи, преструвайки се на заспала, тя призоваваше Бог за знак и когато Саид стана толкова любещ, толкова често, тя се чудеше дали не е това. В резултат странната му молба отсега нататък, когато идват в Перистан, тя да възприема „старите нрави“ и да се оттегля в пурдах, 155 155 Система за скриване на жените от чужди погледи, вкл. чрез стени, було, дрехи, паравани, завеси. не беше приета с отвращението, което заслужаваше. В града, където държаха голяма и гостоприемна къща, заминдарът и жена му бяха известни като една от „най-модерните“ и „дискодвойки“ в околността; те колекционираха съвременно изкуство и организираха щури купони, като канеха приятели за натискане в тъмното, докато гледаха софтпорно на видео. Така че когато Мирза Саид каза: „Мишу, няма ли да бъде някак си възхитително, ако ние пригодим нашето поведение да подхожда на тази стара къща“, тя трябваше да се изсмее в лицето му. Но вместо това отговори, „Както желаеш, Саид“, защото той й даде да разбере, че това е един вид еротична игра. Той дори намекна, че неговата страст към нея е станала толкова завладяваща, че той може да има нужда да я изрази във всеки миг и ако по това време е навън на открито, това може да смути служителите; сигурно пък нейното присъствие щеше да направи невъзможно за него да се съсредоточава върху която и да е от неговите задачи и между другото в града „ние ще бъдем напълно съвременни.“ От това тя разбра, че градът е пълен с разсейващи Мирза неща, така че изгледите й да зачене бяха най-големи точно тук, в Титлипур. Тя реши да стои затворена. Тогава покани майка си да дойде и да остане, защото ако вземеше да се затвори в зенана 156 156 Харем. , щеше да има нужда от компания. Мисис Курейши пристигна тресяща се от закръглено настървение, решена да хока зетя си, докато не се откаже от тези пурдах-глупости, но Мишал учуди майка си с молбата: „Моля те, недей.“