Салман Рушди - Сатанински строфи

— Селото, където сме пристигнали, хубаво ли е? — ще попита Осман.

— Бум — не се съгласяваше волът.

— Не е ли? О, да, хубаво е. Виж: не са ли хората добри?

— Бум!

— Какво? Значи е село от грешници?

— Бум, бум!

— Боже мой! Тогава значи всички ще отидат в ада?

— Бум, бум!

— Но, бхайджан, няма ли надежда за тях?

— Бум, бум — предлагаше волът спасение. Осман възбудено се навеждаше, поставяйки ухо на волската уста.

— Кажи бързо. Какво трябва да направят, за да бъдат спасени? — В този момент волът дръпваше кепето от Османовата глава и го разнасяше из тълпата, молейки за пари, и Осман щастливо кимаше: Бум, бум.

Осман, преминалият към исляма, и неговият „бум-бум“ вол бяха харесвани в Титлипур, но младия мъж искаше одобрението на едно лице, а то не искаше да го даде. Той й беше признал, че преминаването към исляма е било в по-голямата си част тактическо: „Само така можех да получа питие, биби, какво да прави човек?“ Тя беше оскърбена от признанието му, осведоми го, че не е никакъв мюсюлманин, душата му е в опасност и че може да се върне обратно в Чатнапатна и да умре от жажда, доколкото зависи от нея. Лицето й се зачерви, докато говореше с неизмеримо силно разочарование от него, и силата на това разочарование му даваше оптимизма да стои клекнал на дузина крачки от дома й ден след ден, но тя продължаваше да крачи горделиво покрай него с вирнат нос, без дори едно добро утро или надявам се, че си добре.

Веднъж седмично каруците на Титлипур с картофи се затъркулваха надолу по изровения, тесен четиричасов коловоз до Чатнапатна, който беше на мястото, където коловозът срещаше големия главен път. В Чатнапатна се изправяше високият блестящ алуминиев силоз на търговците на едро на картофи, но това нямаше нищо общо с редовните посещения на Айша в града. Тя се качваше на стоп на картофена каруца, стискайки малък вързоп от зебло, за да занесе играчките си на пазара. Чатнапатна беше известна в областта с детските си джунджурии, дялани дървени играчки и емайлирани статуетки.

Осман и неговият вол стояха накрая на индийската смокиня, наблюдавайки я как подскача на върха на чувалите с картофи, докато не се смали до точка.

В Чатнапатна тя се отправи към помещенията на Шри Шринивас, собственик на най-голямата фабрика за играчки в града. На стените й висяха политическите графити на деня: Гласувай за ръката. Или по-учтиво: Моля, гласувайте за КП (м). 153 153 В страни, където съществува голяма неграмотност, избирателите различават партиите по техните символи. Ръката е символ на Конгресната партия. Комунистическата партия (марксисти) е един от най-яростните й противници. Над тези увещания стоеше гордото заявление: Фабрика за играчки Шринивас. Нашето мото: честност & творчество . Шринивас беше вътре: мъж като голямо желе, главата му бе подобна на плешиво слънце, петдесетинагодишен човек, когото целоживотното продаване на играчки не беше успяло да вкисне. Айша му дължеше прехраната си. Той беше толкова впечатлен от артистичността на нейното дялкане, че се съгласи да купува толкова, колкото може да произведе. Но въпреки неговото обичайно добродушие изражението му потъмня, когато Айша отвори вързопчето си и му показа две дузини фигурки на млад мъж с палячовска шапчица, придружаван от украсен вол, който можеше да навежда покритата си със сърма глава. Разбирайки, че Айша е простила на Осман неговото приемане на друга вяра, Шри Шринивас изкрещя:

— Този човек е предател на своето рождение. Що за човек ще смени боговете толкова лесно, както своите дхоти? Бог знае какво ти става, дъще, но аз не искам тези кукли.

На стената зад неговото писалище висеше рамкиран сертификат, на който пишеше с претрупан със заврънкулки шрифт: Настоящото удостоверява, че мистър ШРИ С. ШРИНИВАС е експерт по геологическата история на планетата Земя, прелитайки през Гранд Каньон със СИНИК ЕЪРЛАЙНЗ . Шринивас затвори очи и скръсти ръце, един несмеещ се Буда, с неоспоримия авторитет на човек, който е летял.

— Това момче е дявол — каза той с решителност и Айша загъна куклите в своето парче зебло, обръщайки се да си върви, без да спори. Очите на Шринивас се ококориха. — Проклета да си — извика той, — причиняваш ми мъка! Мислиш, че не знам, че се нуждаеш от парите? Защо направи толкова тъпо нещо? Какво ще правиш сега? Веднага отивай и направи кукли за СП, двойно по-бързо, и аз ще платя най-добрата цена и отгоре, защото съм щедър до недостатък.

Личното изобретение на мистър Шринивас беше куклата „Семейно планиране“, социално отговорна редакция на старата руска куклена идея. Вътре в костюмирана и оботушена кукла Аба имаше скромно облечена в сари Ама, а вътре в нея дъщеря, съдържаща син. Две деца са достатъчно: това беше посланието на куклите.