Робърт Ранкин - Най-страхотното шоу в космоса

— Доведете ми я! — изрева Сатан-Кокошката с гръмовен глас. Никак не си поплюваше. — Дайте ми я да я изям! Веднага ми я доведете!

— Застреляйте ги! — извика кралят и войниците заредиха оръжията си.

— Съжалявам — каза Реймънд на професора. — Май че оплесках цялата работа.

— Застреляйте ги веднага!

Войниците сложиха пръсти на спусъците. В този миг нещо изсвири от небето, удари двореца и експлодира със страхотен трясък.

— Това са гадните копелета от Сатурн! — Кралят, който се беше изтъркулил на пода, се изправи на крака. — Не им е времето да пристигат сега. Военновъздушните ми сили са още в отпуск. Не са се върнали.

Нова експлозия разтърси двореца.

— Време е да се направи нещо знаменателно — каза професор Мерлин. — Готов ли си, Реймънд?

— Готов за какво?

Професорът протегна своя удължаващ се пръст. Той премина през залата и мушна в окото най-близкия от войниците. Взе пушката от ръцете му и я хвърли на Реймънд.

— Ако бях на твое място, бих пленил краля — каза професорът.

— Горе ръцете! — викна Реймънд и опря дулото в голямата дебела кралска глава. — Кажи на войниците си отново да хвърлят оръжието.

— Правете, каквото ви казва!

Войниците отново хвърлиха оръжията си и започнаха да мърморят. В този миг последва още една експлозия и те се разбягаха.

— Хайде! — каза Реймънд. — Чака ни още много работа.

Мъжете в черно заеха позиции.

Дик Годолфин побутна Лайза в гърба.

— Върви при господаря си — каза той.

А в бараката за инструментите Саймън освети наоколо с фенера и попита:

— А аз защо дойдох тук?

— Влизай там — каза Реймънд и побутна краля.

— Защо там? — попита професорът.

Реймънд посочи надписа на вратата: „Секретна стая за разпространение на холографски изображения.“

— Аха — каза професорът. — Колко удобно.

— Да, много е удобно. А сега да побързаме. Да свършваме с тази работа.

Ако ви се иска да бъдете на някой хубав, пуст плаж и да се приличате на слънце, то плажът, на който Реймънд беше изхвърлен от вълните, ще ви свърши работа.

Любителите на слънчевите лъчи се бяха разбягали.

Над главите им прелетяха самолетите от Сатурн. Те имаха формата на слънчев диск (за да се запази древната египетска традиция), покръжиха малко и откриха огън срещу Утопия.

Снарядите се посипаха в морето, по брега и по крайбрежния булевард. Така че може би този плаж не беше най-подходящото място за слънчеви бани.

Разхвърчаха се отломки от жълт камък. Зикуратите се разтресоха.

Но в този миг над кръжащите самолети се появиха корабите на Уран. Страхотни кораби — с високи мачти и с много оръдия отстрани.

Султанът стоеше при кормилото на флагманския кораб.

— Пускайте бомбите, господин лакей!

— Пускаме бомбите, сир.

— Освободете се от товара!

— Освободих товара, сир.

Надолу полетяха още бомби.

— Изключи го — каза Реймънд на краля. Бяха в секретната стая за предаване на холографски изображения. — Изключи всички холограми на Земята.

— Изкъм аз да го направя — каза британският премиер.

— Кралят ще се справи сам — отвърна му Реймънд. — Нали можете, Ваше величество?

— Ти не знаеш какво говориш. — Крал Еди закърши дебелите си пръсти. — Ще предизвикаш хаос там долу.

— Не за дълго. Смятам съвсем скоро да заведа всички държавни глави обратно вкъщи.

— А ние ще разкажем за вашето съществуване — каза президентът.

— О, Господи, о, Господи! Какво да правя?

— Дръпни се настрана! — Реймънд отстрани дебелия човек от пътя си, зареди пушката и с един изстрел пръсна на милиони парченца устройството за предаване на секретни холографски изображения.

— Ето, готово — каза той.

— Браво! — провикна се професорът. — Това се казва изпипана работа. Но не смяташ ли, че това може да попречи на плана ти за подмяната на крал Еди с холографско изображение? Нали унищожи устройството.

— Мамка му! — извика Реймънд.

— Бум! — чу се експлозия и голяма част от тавана падна.

— Бързо в кораба! — викна Реймънд. — Всички обратно на кораба! — Той насочи пушката към краля.

— Не стреляй! Моля те!

Реймънд презареди пушката и я опря в голямото чело, по което бяха избили капчици пот.

— Кажи ми една основателна причина, за да не го направя.

— Защото… — Кралят захленчи. — Защото…

— Защото е много по-добре да го вземем за заложник — каза професор Мерлин. — И защото ти си добър човек, а добрите хора не стрелят в главите на другите.

Реймънд с облекчение остави оръжието настрана.