Робърт Ранкин - Най-страхотното шоу в космоса

Какви чудни гласчета! Като хор от херувимчета.

Дългият Боб спря пред барбекюто в средата на двора, а пилетата се наредиха зад него и продължиха да пеят от все душа и сърце. После накацаха върху прътите, като всяко зае мястото си. Всичко стана в пълен ред и много добра организация. Нямаше никакво блъскане и пляскане с крила.

— А сега малко от това и малко от онова. — Дългият Боб си размърда задника и взе да имитира с пръст кълване.

Абсолютно ку-ку. Отка…

От къщата излязоха хубавицата, Дейв Войнишката стойка и тримата от рокгрупата „Римска свещ“ (кръстена на един парашутен инцидент, а не на едноименния фойерверк). Те също пееха и размахваха кадилници.

А къде беше богоненавистният Годолфин?

А, ето го и него.

Вратата на бараката за инструменти се отвори с трясък и Дик се появи на прага, влачейки след себе си жена на високи токчета, облечена като монахиня.

— Я! Завързана монахиня — прошепна сивчовец номер едно. — Падам си по такива работи.

Едно куче, облечено в тога, последва Дик. Едно много уморено куче.

Мнимата монахиня риташе и се съпротивляваше, но Дик продължаваше да я влачи с псувни и шамари.

— Какво правят те? — попита инспектор С’Мърт, който беше залегнал във високата трева, която Саймън не беше успял да окоси с Голямата Алън. — Нищо не мога да разбера.

— Гледате с бинокъла не оттам, откъдето трябва — каза главен инспектор Джени Лестрейд, съпроводена от хихикането на полицай Дерек.

— О, да, сега виждам наистина добре. Но кога ще действаме? Ни знак, ни звук от П. Р. Ъ. Ц. Кога възнамеряват да сгащят Гъзо?

Полицай Дерек зарита безпомощно на тревата и захапа кокалчетата на пръстите си.

— Възлюблени мои ближни — каза Дългият Боб, — събрали сме се тази нощ вие, братя, и ти, сестро, да приветстваме зората на новото начало. Да поднесем почитта си Нему и да Му принесем жертва — на Него, който ще ни избави от гибел, когато светлината се превърне в мрак и мракът изпълни цялата земя. Сега, както е казал пророкът, когато луните паднат от орбитите си и за нас настъпи Краят на времената, нека възхвалим Великия, нека го приветстваме, ако знаем какво е добро за нас. Да се свети името му. Да живее Сатан-Кокошката!

— Да живее Сатан-Кокошката! — съгласиха се останалите, а също и псето.

— Да живее Сатан-Кокошката! — каза то. — Хей, Дик, приятел, аз мога да говоря.

— А сега да изпеем химн номер три за края на света — продължи Дългият Боб, — който започва със „Старият Макдоналд имаше ферма“. Пропускате всички куплети за патици, крави, прасета, коне и чували за фураж. Във фа мажор. — Дългият Боб наду една свирка-камертон.

— Абсолютно ку-ку — каза Саймън, който лежеше скрит под лендроувъра на Дългия Боб.

— Прав си — съгласи се господин X. — Най-добър е куплетът за чувалите за фураж, който започва с думите: „Един голям куп тук, един голям куп там.“

— Имам план — прошепна Саймън. — Ако успея само да… — той млъкна.

— Да стигнеш до колибата за инструментите, нали така? — каза г-н Хилсейвайс.

— Благодаря — отвърна Саймън. — Точно така.

— Имате ли инструменти? — попита президентът на САЩ. — А оръжие?

— Не, господин президент, съжалявам. — Реймънд поведе държавните глави по коридора. — Добре, че ключът беше в ключалката — каза той, преди някой да попита. — Трябва да намерим професор Мерлин.

— Той има ли оръжие?

— Не, но има един огромен кораб, с който да избягаме.

— Изкъм да избягам с голям кораб — каза британският министър-председател.

— Така и ще направим — отвърна Реймънд. — Я да проверим тук. Стори ми се, че чух нещо.

— О-о-о-ох, о, Божичко, о, милостиви Боже! — Дисекто издаваше неубедителни стонове, които трябваше да изразяват болка. — О-о-о, имайте милост! Моля ви!

— Млъквай! — изрева кралят, без да пусне в действие маниашкия си смях. — Откъснахме ти главата. Не можеш да продължаваш да викаш „О-о-о-ох, Божичко“. Умри в агония като мъж, дяволите да те вземат.

— О, мамичко — каза Дисекто, — аз съм мъртъв.

— О, не, не си.

— О, да, съм.

— О, не, не си.

— О, да, той е — викнаха циркаджиите в хор.

— Я да млъквате вие там! Лакей, запали огъня в стола за печене на задници. Да видим кой ще иска да се опържи.

— Аз бих опитала, ако обичате — каза Феникс.

— Ха-ха-ха, хо-хо-хо — зарадва се кралят. — Готово, маце. Столът те очаква.

— Да, определено идва оттук — каза Реймънд и бутна вратата.

— Можеше първо да почукаш — каза сладураната, която висеше в кошница, провесена от тавана.