Робърт Ранкин - Най-страхотното шоу в космоса

— С жаби? — извика Великият херцог, който също се беше оттеглил в спалнята си с една сладурана в провесена на въже въртяща се кошница. Преди това той беше изпратил значителни, макар и сформирани набързо военновъздушни сили на сигурна смърт и сега не искаше да изостава от братята си, които наистина знаеха как да се забавляват на рождените си дни. — Какви жаби? Да не си откачил?

— Те са навсякъде, сир. Ух! — Раболепният велможа измъкна от джоба на жилетката си една жаба и я хвърли на пода. — Това е работа на слона Мойсей. Той ви прокълна с жабешко нашествие.

— Много умно от негова страна. Съберете ги и ги пратете в кухнята. Най-обичам жабешки бутчета за чая.

— Но, сир, това е жабешко нашествие, и то само първото от много подобни. Слонът каза, че ако не пуснете народа му, ще последват и други, доста по-страшни — от скакалци, бълхи, въшки и други гадини.

— Не, няма да пусна животните да си вървят. Ще ги изям. Покани този слон в двореца. Ще изям и него.

— О, бедствие в двореца на фараона! — извика раболепният велможа и напусна спалнята.

— Та докъде бях стигнал? — попита Великият херцог.

— До висящата от тавана сладурана — каза жабата.

Султанът на Уран беше изоставил своята висяща от тавана сладурана и се беше преместил на четиримачтовия флагмански кораб от флотата на Уран. Сега тази флота се носеше в изпълненото с въздух космическо пространство към планетата Рай. Уран се състои главно от вода. Това обяснява защо тук се говори за флот, за флагмански кораб и за парахода „Саламандър“, както и за летяща морска звезда. Когато съберете парчетата от мозайката, всичко добива смисъл.

— Колко време ни остава до пристигането на Земята, раболепни лакею? — попита султанът раболепния лакей.

— Малко — отвърна лакеят, като погледна несинхронизирания си с никого ръчен часовник. — Съвсем малко. Обаче шайката на Великия херцог има преднина.

— Нашите кораби са по-големи.

— Да, защото те изобщо нямат флота. Имат военновъздушни сили.

— Според теб това дава ли им някакво превъзходство над нас?

— Нямам и най-малка представа, сир. Предполагам, че ако ни нападнат от небето, отговорът ще е „да“.

— Трябва да се постараем това да не стане. А къде е Големият Абдула?

Да, наистина, къде ли се дяна Големият Абдула? Къде е, с кого е и с какво се е захванал?

А и Реймънд. Той пък къде е?

Реймънд караше мотора „Харли Дейвидсън“. Сега не беше на задната седалка, а отпред. И беше облечен в черни кожени дрехи.

Префърцуненият млад мъж, на когото принадлежаха моторът и дрехите, седеше в канавката, наметнат с мократа куртка на Реймънд.

Той плачеше безутешно.

Реймънд се справяше твърде добре с големия мотоциклет. Караше само на първа, но с един „Харли Дейвидсън“ на първа скорост се развива голяма бързина и се чува страхотен рев. И се разкатава фамилията на двигателя.

Млади жени от Рай махаха на Реймънд, но той, знаейки какви са им навиците на хранене, не им отвръщаше.

Скоро стигна до двореца.

И до пазача в малката будка.

— Стой! Кой е там? — попита пазачът и вдигна папката. — Който и да си, не можеш да минеш.

Реймънд даде газ и връхлетя право върху него, събори го и мина през бариерата.

Неподходящо? Невъзпитано? Необмислено?

На Реймънд не му пукаше. Просто отгърмя по алеята към двореца.

Вътре кралят правеше демонстрация на инструментите си за мъчение (собственоръчно:).

— Това тук наистина е дяволска работа — каза той и се захили. — Разпъва всички крайници, а после с този малък банциг става нарязването. Навсякъде хвърчат кръв и гной. Чудесно! Има ли доброволци?

— Мога ли аз да опитам? — попита Дисекто.

Портата на двореца беше отворена. Реймънд паркира мотора отпред и влезе.

Застана в големия вестибюл и огледа мозаичния под, мраморните статуи, покрития с фрески таван и ламперията по стените, колоните в дорийски стил и онова нещо, което сега можете да видите на парадния вход на всеки дворец — магазина за сувенири. Реймънд отиде при тезгяха.

— Я гледай! Магазин — каза той.

Но там имаше табела „Затворено“. Реймънд се пресегна и си взе пътеводител и карта. Разтвори ги.

— Чакай сега да видя — започна да разучава той картата. — Голям салон, кралски покои, кухни, солариум, секретна стая за предаване на холографски изображения. А, да, ето я тъмницата. Така, надолу по коридора, изкачват се първите стъпала и се следват указанията на надписите. Така.

Реймънд се отправи нататък. Хубавите рокерски ботуши, които беше взел от префърцунения жител на Рай, затракаха вдъхновяващо по мраморния под.