Робърт Ранкин - Най-страхотното шоу в космоса

Отвлечен от извънземни! Работата наистина беше от лоша по-лоша. Да те вземат за заложник някои близкоизточни маниаци — и то не беше шега работа. Но на Земята поне има някаква надежда да бъдеш освободен.

Според теорията на Саймън, когато те вземат за заложник в Близкия изток, твоите похитители винаги се договарят с някое лондонско издателство за дял от приходите при продажбата на бестселъра, който се очаква да напишеш веднага след като те освободят. Саймън дори каза, че бил виждал „тайно измъкнат“ секретен правителствен меморандум по този въпрос. Каза също, че повечето отвличания не би трябвало да продължават повече от месец. Толкова време е нужно на агентите да подготвят договорите за сделката.

Вярно е, че Реймънд не беше чак такъв голям циник като приятеля си. Макар че винаги се беше чудил защо почти винаги отвлечените са добре пишещи журналисти.

Но това тук беше планетата Венера. О, господи!

Реймънд подсмръкна. Като се изключат сферите, площадът беше пуст. Къде бяха тези, които щяха да наддават? И как ли изглеждаха? Внимателно прочете още веднъж табелката, окачена на врата му. Беше напечатана на английски език. Значи венерианците сигурно говореха английски. Освен това той дишаше. Следователно изглежда, че и те дишаха въздух. Но какви бяха те? Без съмнение са раса на по-висш стадий на развитие. Вероятно щяха да го продадат като домашно животно. Тук се очертаваха някои възможности. Особено ако го вземеха за разплод.

Стомахът на Реймънд изкурка. Младежът потрепери, наистина му беше много студено. Можеха поне да му оставят долното бельо. Да те изложат на показ, както те е майка родила! Какъв срам. Какъв ужасен срам. Сигурно го правят от гледна точка на предназначението му за жребец за разплод. Тъкмо затова са го оставили без гащи. Въпреки че при този студ и…

И…

— О, господи!

Реймънд изведнъж се хвана най-безсрамно за оная работа и натика свободната си ръка в устата си. Нужна му беше тоалетна. Беше му се събирало от доста време и не можеше да търпи повече.

Ама че беда.

Може би в малката седалка има скрита тоалетна. Реймънд я сграбчи с ръката, с която не се държеше за оная работа, но тя не се помръдна.

Какво може да се направи? Какво?

Трябва да се намери някаква дупка. Да, това беше разумна идея. В края на краищата, въздухът трябваше да прониква отнякъде. Реймънд заопипва стените на сферата.

— Изтрай още малко, изтрай още малко — си викаше той. — Само още една-две секунди. — О Господи, божичко!

В този миг един от пръстите му се промуши навън. Точно под седалката имаше малка кръгла дупчица. Реймънд се прицели много внимателно.

— О, господи! О, да. Слава тебе, господи!

Той се отпусна на седалката. Един нещастен гол дебил с подмокрен крак и кретенско изражение на доволство.

— Престани вече, експонат двадесет и три. — Гласът прозвуча ужасяващо неочаквано.

— А-а-а-а! — провикна се Реймънд. — Тоалетна хартия, ако обичате.

— Я се успокой!

Реймънд се сниши и надникна навън. Това, което видя, много го впечатли. Отсреща му се усмихваше едно красиво същество. Хем беше мъж, хем не беше. Беше нещо повече от мъж. Беше нещо като идеалния пример за това как трябва да изглежда един мъж. На ръст беше над метър и осемдесет и носеше тога, която се спускаше до пода. Съществото вдигна ръка, давайки знак на Реймънд да се успокои.

То беше изцяло от сребро.

С изключение на очите. Те бяха златни. Гледаха от лице, което изразяваше мъдрост, спокойствие и състрадание.

Ангел? Ангел с папка в ръка?

— Как се чувстваш сега? — попита видението. Реймънд се опита да заговори, но думите така и не излязоха от устата му.

— Ще имаш ли нещо против, ако ти задам няколко въпроса?

Реймънд кимна с глава в знак на съгласие.

— Просто кимни с глава. О, ти вече го направи. Чудесно. Представител на земния живот. От мъжки пол, нали така?

— Да — промълви едва чуто Реймънд.

— Чудесно. При това много хубав екземпляр, ако ми е позволено да отбележа.

— О — каза Реймънд.

— Име? — попита съществото.

— Реймънд.

— Джордж — каза съществото.

— Здравей, Джордж. — Реймънд глуповато размърда пръсти за поздрав.

— Аз не Джордж. Ти Джордж — каза съществото.

— Аз Реймънд — каза Реймънд. — Искам да кажа, аз съм Реймънд. Името ми е Реймънд.

— Добре, но в случай че някой те попита, казвай, че е Джордж. Това улеснява значително нещата.

— Но аз се казвам Реймънд.

Съществото погледна в папката.

— Боя се, че тук си записан като Джордж.