Николай Райнов - Градът

Но вълшебникът трябваше самин да ги извае, а не с ръка на данник или роб. И да ги посвети нему — на Оногова, който шествува на слънчева лодка по талазите на Небесния Нил.

И вмисли се Черният Странник.

Па рече в сърцето си:

— Как ще смогна да извая образи по угода на Небесния Господар? Ала — ще дигна старческа ръка — да опитам…

И помаза лоб и длани с елей, осветен от бял олтар, разпусна на волност безброй роби — и дари на вси немотии нечетни богатства.

Въздигна после храмове на Ра и Изис, но изваяния не бе изсякъл още.

— — — — — — — — —

И тръгна да дири жена, та да извае по неин облик образи на Чистотата.

Ала ни една не бе оставил чиста — и ни една не смогна да намери.

Па рече в сърцето си тогава:

— Ех, безумецо! Де ще срещнеш плът моминска да изваеш образи на Чистотата, кога си омърсил с прегръдка сластна — и тяло, и дух?

И втори път Амон му се яви насъне и повели му да сложи изваяния в храмовете, че мръсни бесове изпълнили светилища неосветени, лишени от образи на чистота и почит.

И затъгува Черният Странник в дни на късна старина. И тръгна бос, без дреха и покривало — да дири плът, достойна за светилище и за кумир на богиня.

И пак не намери — и върна се назад.

И рече пак в сърцето си:

— Ех, безумецо! Де ще срещнеш плът моминска да изваеш образи на Чистотата, кога си омърсил с прегръдка сластна — и тяло, и дух?

— — — — — — — — —

И там, де гасне Тебес в златните талази на Свещената Река през дни на пълнолуние, съзря Черният Странник Великата Неродена, която верните зват Изис.

Тя стоеше над Нил, разпънала ръце над почиващата земя.

И взе тогава Черният Странник длето и млат да изсече образа на Великата Неродена.

И благоговение движеше неговата десница, а длетото се впиваше в камъка — сякаш внизвано от ръка на бог.

Но в сетния миг, кога трябваше да завърши с два удара на млата сключените нозе на богинята, мисъл знойна му спря ръката…

И рече Черният Странник в сърцето си тогава:

— … Една останала е чиста!… Една не съм осквернил още с допиране! Ех, безумецо! И ти помисли, че си разпалил страст по цялата земя! Като дете си свърнал, без да стигнеш края:

— Тя стои неопетнена и се смее над твоята слабост, а ти седиш и чукаш каменни отломки!…

И той зафърли млат, спрян нечакано, разметна дреха и пристъпи, разпален от знойна страст.

И като мъж погледна той Великата Неродена, която стоеше гола и чиста пред него — и в този миг в жилите му се повърна младежка мощ — и той усети забравена страст да припаря и парлива похот да го тегли към Последната, що бе оставил чиста.

И в страшен замах прегърна Великата Неродена.

Ала скъса се нещо през този скок у него.

Той падна ничком и не сгледа кога бе изчезнала Последната от жените…

Смях отрови чистите простори на нощта, гмеж чакали и хиени препълниха синята шир — и смееха се бесове и пъклени чада пред поражението на Черния Странник.

А там, де чукът удари в падане кумира, разтленна кръв изпръска — и крокодили се родиха.

— — — — — — — — —

Пазете се!

В разпътна нощ разпътни сенки бродят!

И — горко на самотните в този миг!

— — — — — — — — —

И прогневи се Ра, та спря Слънцето — и мрачина голяма простря криле над земята.

И разтвориха се земните щерни — и бликна гореща вода като из грамадни котли, подгрявани от невидим вълшебник.

И седем деня трая изригването на водата — и вси животни изгоряха от горещите талази.

А хората се покатериха по двете планини — да запазят от смърт и огън своята плът.

А на седмия ден отключи Ра небесните водоеми, та рукна черен дъжд — да потопи земята и земните планини — и да изтреби хората.

Защото вси човеци бяха последвали в грях Черния Странник и летяха по блудни пирове като догани на кървав леш.

— — — — — — — — —

И почна да се издига водата и да залива планините. И всеки здрав човек бягаше там — и се катереше по върховете.

А Белият Цар стоеше на своята планина и викаше:

— Не се качвайте горе, защото никой не ще бъде спасен! И аз — и вие: всички ще погинем!

А на Червената Планина стоеше Черният Странник и викаше:

— Все по-горе пълзете! Никой потоп не ще залее Върха. Защото на Върха — е Бог!

И те го слушаха — и се катереха от скала на скала и от чука на чука.

А сакатите, немощните и безсилните останаха, защото всеки ги тъпчеше — и водите ги заляха.

И по върховете останаха само онези, чиито мишци бяха здрави като челюсти на лъв.