Николай Райнов - Градът

Един ден нечакан прилив е завлякъл лодките и ги е затрупал с мокра глина.

Не знам къде ги е потопил.

По мазната пръст на брега подскачат лениви ибиси. Крилете им тежат като мокри корабни платна. Те дирят нещо с очи.

Те не могат го намери.

— — — — — — — — —

Зад тези стени се диплят морни изпарения.

Жъртвен дим е кадил някога тук.

По окълцаните картини, писани с пъстри бои, миризлив чад е сплитал тайнствени образи: жъртвен дим е кадил някога тук.

Един ден непознат жрец е счупил изваянията и ги е заровил някъде.

Не знам къде ги е заровил.

И в този ден слънцето е угаснало.

Сега по стълбовидните стени се плъзгат скорпиони. Нозете им се сплитат като отмалели членове на старец. Те дирят слънцето с очи.

Те не могат го намери.

Защото в онзи ден, когато мумиите са били отнесени, лодките — потопени, а кумирите — счупени: в онзи ден Слънцето е угаснало.

Някога, преди хиляди-хиляди години, нямаше ни пустиня, ни камили, ни оази с палми.

Преди години стана това — разказват мъдрите суфи, които носят дрехи от лен н чалми, везани със сребро.

Отдавна стана това.

— — — — — — — — —

Тогава Масър бе цял свят, а целият свят бе населен върху две планини. Между тях влечеше мътни води Нил.

Двама царе деляха мегдан за власт и жезъл над света — царят на Червената и царят на Бялата корона.

Челюстите на човека бяха чевръсти като челюсти на маймуна, а ръцете му — силни като стави на лъв.

— — — — — — — — —

Ти знаещ ли страната, дето фараони ваяха от камък смелия полет на древни дни?

Някога, преди хиляди-хиляди години, Черен Странник мина там и пи векове усладата на грешна нега. Една мома не остави чиста, а жени широкобедри разкъса в стръвни прегръдки на жадна страст. Ала Безсмъртие му бе дарено и никой не можеше да му навлече смърт.

— — — — — — — — —

Минаха векове като ден.

Дойдоха дни на трепетно величие.

Измряха царете на Червената Корона — и Черният Странник се възкачи на престола.

А венецът на Бялата Корона красеше лоб на белобрад магьосник.

Лют бе Черният Странник, та не търпеше съперник да дели земя с него. А данниците на Бялата Корона знаеха и греховете му, та го назваха Кървав Фараон.

И сбиха се царете.

Пълчища безчисли гинеха, а Нил влечеше тъмна кръв и дъното на древната река бе посипано с отломки от ханджари и върхове на отровни стрели.

Ала Амон Ра бе с Белия цар — и Бялата Корона победи след люта бран. Та се дигнаха храмове — Амону за възмездие — по върхове, долини и скали.

Необгледни пирамиди сляха мига на славна победа с часа на Слънчев Съд.

Седящи фараони, с двурога корона на глава, с лотос и папирус в ръце, смениха срутената гмеж от древни ваяния на царе с робски сандали.

Велики дни велики образи родиха.

— — — — — — — — —

А Черният Странник, поразен от люта язва на сърце и плът, укри от данници и врагове своя позор. Ала кипна скоро ден на страст — и той подири наново услада в мътен чар на женско сплитане.

Но — не биде.

Мъртви бяха млади трепети и ронеха се — брънка по брънка — огърлията на изтрита сласт.

И неестествен грях през много дни позорни вписа житието на Кървавия Фараон. И не остана плът по цялата земя неосквернена от допиране на грешни пръсти.

Не се намери пътека без легло на грях, ни канара — без капище на мръсен истукан.

И възропта срещу него цяла земя — че грешникът повлече млади и стари в пътеки на позор. Ала Безсмъртие му бе дарено — и никой не можеше да му прати смърт.

И там, де преди години бе подножие на Мъдрата Земя — в града на Златните Двери, — сега се гущери развъдиха — и мръсен сок потече из хралупи: не млъзга на живот, а тлен на падане — и гнили гъби на разложена женска плът…

— — — — — — — — —

И в деня, кога Земята се обърна седми път, в часа на Слънчев Кръговрат, Амон заплаши вселената с потоп.

В дни на Велико Пълнолуние, кога спират звездите своя ход, плъзна се Златната Змия в чертозите на Черния Странник, та проникна в разтленни подземия и грешните горници.

И — по предречена съдба — Черният Странник видя простора на своя грях, разбра сълзите на Земята — и подири разкаяние.

И на пладне възнесе молитва на Ра, разля вино из амфора от базалт, възкади ладан и стакта, разсипа мляко — и преломи хляб.

И яви му се презнощ Върховният Бог, та в слънчево видение му повели да извае, за отпускане на греховете, четири изваяния на Чистотата в образи на жени.