Богомил Райнов - Голямата скука

Борислав вади пакетче „Кент“, запалва и хвърля цигарите на масата.

— Ти пак си пропушил… — забелязвам.

— Какво да правя…

— Да не пушиш — отвръщам и на свой ред поемам пакетчето.

Първата цигара ми причинява същото онова замайване, което съм изпитал, додето съм сънувал с отворени очи влизането си в луксозната гостна на Зьондер булевард. За щастие сега не съм прав, а седнал, и то не в оная гостна, а в порядъчната офицерска столова на немския параход.

— Всъщност ти наистина ли очисти оня мръсник, или?… — любопитствува Борислав…

— Те сами го очистиха — казвам.

И отново се връщам на своето:

— Като те видях одеве как ме поглеждаш и даваш вид, че не ме познаваш, помислих, че сте се отказали от мене.

— Глупости — промърморва приятелят ми.

Той се изкашля, сякаш прочиства гърлото си, и добавя:

— Родината никога не се отказва от своите. Защо говориш глупости…

Изглежда, че наистина съм леко оглупял от самотията. Дръпвам от цигарата, облягам се на стола си и в сънливо доволство се заслушвам в равния шум на моторите.

А после изведнаж с досада се улавям, че отново беседвам наум:

„Чуваш ли, Уйлям — казвам. — Родината никога не се отказва от своите. Запиши си го някъде, приятелю.“

— Ти май че задряма… — раздава се нейде отдалеч гласът на Борислав.

„Съвсем не — отвръщам мислено. — Довършвах просто един дълъг разговор.“

© 1971 Богомил Райнов

Сканиране, разпознаване и редакция: goblin, 2007

Редакция: Mandor, 2007 (#)

Публикация:

Богомил Райнов

ГОЛЯМАТА СКУКА

Издателство „Български писател“

София, 1971

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2823]

Последна редакция: 2007-10-18 08:00:00