Матю Райли - Плашилото

Горящият мак избухна. От своя страна, миражът първо се разтърси, после се олюля и накрая се взриви в ослепително огнено кълбо.

После пропадна от височина сто и двайсет метра, като влачеше след себе си останките от пламтящия камион, и с оглушителен плясък потъна във вълните.

И насред този хаос от разкъсан метал, без въже и магнитна кука, беше Шейн М. Скофийлд.

Найт и Гант видяха всичко от камиона си, докато се отдалечаваха по лъкатушния път.

Видяха мака на Скофийлд да пробива мантинелата и да се блъска в увисналия мираж, след което избухна огнена експлозия и двете машини паднаха в океана.

Никой не можеше да се е спасил след такова падане.

Въпреки раните си Гант се ококори от ужас.

— О, Господи, не! Шейн…

— Мамка му! — изръмжа Найт.

През ума му запрепускаха безброй мисли: Скофийлд беше мъртъв… човек, който щеше да струва милиони за него, ако не бе допуснал да загине… какво щеше да прави сега? И какво щеше да прави с тази ранена жена, която не струваше за него абсолютно нищо?

„Първо трябва да се измъкнеш жив оттук“ — отговори му някакъв вътрешен глас.

И тогава не щеш ли последното останало пежо профуча покрай камиона му.

Изненадан, Найт вдигна поглед и видя пътя пред себе си.

На следващия завой се издигаше малка, напомняща на замък сграда.

Построена от камък и увенчана със зъбери, тя бе двуетажна порта, стара колкото самата крепост дьо Валоа. И сигурно обозначаваше границата на териториите на крепостта.

От отсрещната страна на портата обаче имаше подвижен мост, покриващ пет метра празно пространство. През портата можеше да се мине само ако мостът беше спуснат — като в момента.

Пежото стигна до постройката, спря, един от пътуващите в него командоси скочи и се втурна вътре — и изведнъж пред погледа на Найт мостът започна да се вдига.

— Не… — изпъшка той. — Не!

И настъпи газта.

Кенуъртът с рев се понесе към средновековната порта и бързо набра скорост.

Подвижният мост бавно се вдигаше на железните си вериги.

Шансът беше минимален.

Големият камион летеше напред.

Мостът продължаваше да се издига: трийсет сантиметра, половин метър, метър…

Докато тирът на Найт изминаваше последните петдесетина метра, мъжете в пежото откриха огън.

Черния рицар се приведе. Предното стъкло се пръсна.

Подвижният мост се вдигаше…

И тогава камионът профуча през портала, подмина командосите от Изпълнителни решения…

… със сто километра в час мина по наклонения като рампа мост, стрелна се в небето, извиси се над шеметната пропаст и…

Туп!

Огромният тир се стовари върху асфалта, отскочи веднъж, два пъти, три пъти и Найт най-после успя да го овладее.

— Пфу… — облекчено въздъхна той. — За малко…

БАМ!

Пътят пред него изригна в гъбовиден облак пръст.

Снаряд от ескадрения миноносец.

Найт удари спирачки и тирът рязко поднесе и спря само на сантиметри от новообразувалия се кратер.

Черния рицар изпъшка.

Целият път пред него просто изчезваше — цялата му ширина се бе изпарила на разстояние най-малко десет метра.

И двамата с Гант се бяха озовали в капан между двете пропасти.

В този момент, сякаш по даден знак, край тях се появи хеликоптерът на „Аксън“, който бе наблюдавал гонитбата от безопасно разстояние високо над пътя. Пилотът говореше по радиостанцията на каската си.

— Мамка му! — изруга Найт.

Посолство на САЩ

Лондон, Англия

14:00 британско време (09:00 ИСВ САЩ)

— Според тях войната срещу тероризма не се разгръща в достатъчно големи мащаби. Въпреки че не са планирали атентатите от единайсети септември, не се заблуждавайте, членовете на Великолепната дванайсеторка напълно се възползват от тях…

Мъжът на телевизионния екран беше Бенямин И. Розентал, агентът на Мосад, когото преди час бяха убили на покрива на Кингс Тауър.

Книга II напрегнато наблюдаваше екрана. Зад него стоеше представителят на държавния департамент Скот Моузли.

Върху бюрата около тях имаше документи — стотици документи. Всичко, което Бенямин Розентал бе знаел за Великолепната дванайсеторка и този световен лов на хора.