Матю Райли - Плашилото

— Скофийлд! — извика по радиостанцията си Найт. — Не стреляй назад! Аз съм с ламборджинито!

— С ламборджинито значи. Защо ли не се изненадвам — разнесе се гласът на морският пехотинец. — Много мило от твоя страна, че се присъединяваш към нас. Можеш ли да направиш нещо с тоя проклет хеликоптер?

Найт прецени ситуацията: субаруто на Скофийлд бързо се приближаваше към тунела, вертолетът бе малко зад синята кола, руският снайперист се блъскаше и отскачаше от пътя пред бясно летящото ламборджини.

„Хеликоптер — снайперист — тунел“ — помисли си той.

Трябваше му само кола, с която да избяга.

Черния рицар погледна в огледалото: запълваше го предната решетка на първия тир, мак, с характерната дългоноса предница.

„Много благодаря.“

— Дръж се, Скофийлд. Ще го пипна тоя скапаняк.

Той настъпи газта и насочи ламборджинито под вертолета. После с отвратителен трясък блъсна автомобила право във висящия труп на снайпериста, така че тялото отскочи върху предния му капак и падна през отворения шибедах.

Найт извади белезници — най-ценната вещ на ловеца на глави — и закопча китката на мъртвеца за волана.

После се измъкна през шибедаха.

В този момент огромният камион го настигна и се блъсна в задницата на ламборджинито.

Ала Черния рицар вече беше готов за удара. Той прескочи задната част на спортната кола, като стреляше през предното стъкло на мака, уби шофьора и се прехвърли върху дългия преден капак на камиона !

След секунди вече се бе вмъкнал през разбития преден прозорец и седеше зад волана на тежката машина — на първия ред за предстоящите събития.

Субаруто на Скофийлд влезе в тунела в подножието на хълма.

Пилотът на хеликоптера знаеше, че трябва да прелети над тунела и да пресрещне беглеца от отсрещната страна, така че се издигна или по-точно, опита се да се издигне.

Лекият Ми–34 не успя да се издигне поради тежестта на закаченото за него ламборджини.

Пилотът разбра какво означава това с една секунда закъснение.

Останалото без шофьор ламборджини се стрелна към тунела, за ужас на пилота свързващото двете машини въже се опъна… и почна да се сгъва…

Вертолетът и ламборджинито се събраха като остриета на ножица.

Диаблото се откъсна от земята, полетя нагоре, блъсна се в тавана на тунела и се смачка сред дъжд от облицовъчни плочки.

От своя страна, хеликоптерът рязко бе дръпнат надолу, заби се в скалите над тунела и избухна сред пламъци и летящи парчета.

Седящият на волана на големия мак Найт профуча под тях, влезе в тунела и подмина огнените останки на ламборджинито.

Скофийлд излетя от другия край на тунела и се заизкачва по склона.

Когато взе поредния завой, видя пред себе си целия път: множество остри завои и в горния му край — другите два автомобила пежо, които бяха поели по високото шосе.

Те бяха минали по прекия път, бяха се върнали и сега се носеха надолу, точно срещу тях двамата с Гант.

Субаруто се изкачваше по склона, вече следвано само от двата камиона: дългоносия мак на Найт и другия камион — кенуърт с къса предница.

Скофийлд взе следващия завой и пред него се появи нова неочаквана гледка.

Изтребител , който висеше точно встрани от завоя, заплашително насочил нос надолу, с увиснали под крилете му ракети.

Капитанът веднага го позна — „Дасо Мираж“ 2000Н-II, френския еквивалент на американския „Хариър“. Преоборудвана от обикновения „Мираж“ 2000Н, „Двойката“ можеше да виси неподвижно във въздуха и бе базирана само на най-новите и най-големи френски самолетоносачи. Много приличаше на хариър — масивна, с гърбав силует и полукръгли отвори от двете страни на двуместната кабина.

Картечниците на миража блъвнаха огън и в скалите над колата на Скофийлд се посипа рояк трасиращи куршуми.

Той настъпи газта, стрелна се покрай неподвижния самолет, който тежко се завъртя във въздуха, и преследван от дъжд от куршуми, взе следващия завой с цената на разкъсана от поредния залп задна броня.

— Бързо, поеми волана — каза капитанът на Гант.

Тя се прехвърли на лявата седалка, докато Скофийлд бръкна в един от джобовете си и извади няколко патрона — деветмилиметровите патрони с оранжеви пръстени на Найт.

— По хора — не. Обаче по изтребители — може — измърмори той, докато ги зареждаше в пълнителя на своя „Дезърт Игъл“. Свърши в същия момент, в който над пътя точно пред субаруто се спусна втори мираж с бълващи огън картечници.

Но Скофийлд вече беше готов.