Матю Райли - Плашилото

— Започна добре, обаче после се появиха почти всички кофти типове на света.

— Успя ли вече да разрушиш всичко?

— Още не, но мисля по въпроса. Идвате ли?

— Почти стигнахме. Аз съм с Руфъс в „Гарвана“. Книга остана в Лондон, за да проучи какъв е тоя лов. Аз съм на двайсетина минути от теб.

— Двайсет минути — мрачно повтори Скофийлд. — Не съм сигурен, че ще издържим толкова.

— Трябва, Плашило, щото имам много да ти разправям.

— Обобщи информацията. Най-много двайсет и пет думи.

— Американските власти знаят за лова на хора и хвърлят всичко в твоя защита. Ти си почти застрашен от изчезване вид. Затова си пренеси задника на американска територия. Посолство, консулство, нещо такова.

Скофийлд зави на поредния опасен завой — и изведнъж пред него се разкри страхотна гледка.

Великият морски път изчезваше в далечината, лъкатушейки километри наред като плоска черна лента покрай крайбрежните скали.

— Американските власти искат да ми помогнат, така ли? — попита капитанът — От собствен опит знам, че американските власти не се грижат за никой друг, освен за себе си.

— Хм, Плашило… — прекъсна разговора Гант. — Имаме проблем.

— Какъв? — Скофийлд рязко погледна напред. — По дяволите! Изпълнителни решения сигурно са повикали свои хора…

На осемстотин метра пред тях шосето се раздвояваше и нагоре към скалите надясно се отклоняваше страничен път. Той водеше към пистата и в момента два големи тира без ремаркета с бясна скорост се спускаха по стръмния склон към колата на Скофийлд и Гант.

Във въздуха над тях висеше лъскав хеликоптер „Бел Джет Рейнджър“ с надпис „АКСЪН КОРП“ отстрани.

„Изпълнителни решения са се обадили и са мобилизирали всичките си налични сили“ — помисли си капитанът.

— Тировете идват право към нас! — предупреди Гант.

— Не — възрази Скофийлд. — Няма да ни прегазят. Просто ще преградят пътя.

И естествено двата тира стигнаха до разклонението и едновременно спряха напречно на пътя.

И напълно го преградиха.

— Майко — обади се Скофийлд по радиостанцията. — Трябва да приключвам. Моля те, ела колкото може по-скоро.

Субаруто се носеше по лъкатушния път и бързо се приближаваше към двата тира.

Сто метра преди да стигне до тях Скофийлд удари спирачки и спортната кола се закова насред пътя.

Безизходица.

Два тира. Един състезателен автомобил.

Скофийлд погледна в огледалото — бандата от пет суперколи го настигаше.

Зад тях се извисяваше исполинският каменен замък, мрачен и тъмен. Изневиделица пред него се появиха два хеликоптера и също се включиха в гонитбата.

Двата вертолета Ми–34 на Замановите скорпиони.

— Между чук и наковалня — измърмори Скофийлд.

— И то каква наковалня — отвърна Гант.

Капитанът се обърна да погледне пътя пред тях.

Очите му обходиха сцената — два тира, хеликоптерът на „Аксън“, вертикалната скала вдясно, сто и двайсет метровата бездна вляво, оградена с ниска бетонна мантинела.

„Мантинелата“ — помисли си той.

— Преследвачите почти ни настигат… — предупреди Гант.

Ала Скофийлд продължаваше да се взира в бетонната мантинела. Хеликоптерът на „Аксън“ висеше край нея — почти на равнището на пътя.

— Можем да го направим. — Капитанът присви очи.

— Какво да направим? — загрижено попита Гант.

— Мълчи.

Скофийлд настъпи газта.

Субаруто изрева и се понесе към тировете.

Турбо ускорителят пищеше…

Шейсетте километра в час станаха осемдесет…

Сто…

Сто и двайсет…

Автомобилът летеше към блокадата на пътя.

Шофьорите на двата тира — командоси от Изпълнителни решения, — се спогледаха. Какво правеше тоя тип?

И тогава Скофийлд абсолютно неочаквано зави наляво… и приближи субаруто до бетонната мантинела.

Колата се блъсна в мантинелата, левите й колела застъргаха по бетона, притиснаха се към него, цялата лява половина на субаруто се откъсна от асфалта…

… и целият автомобил се вдигна върху мантинелата!

Левите колела се плъзгаха по горния край на ниската ограда и субаруто се движеше под ъгъл четирийсет и пет градуса.

Светът на Скофийлд и Гант се наклони настрани.

— Пак няма достатъчно място! — Гант гледаше паркирания до мантинелата тир.

Имаше право.

— Още не съм свършил! — извика в отговор Скофийлд.

И рязко завъртя волана надясно .

Последва мигновена реакция.

Субаруто поднесе настрани, предницата му се завъртя надясно, задницата — наляво, колата опасно се насочи към океана и накрая задните колела се плъзнаха…