Матю Райли - Плашилото

Срокът изтичаше днес, 26 октомври, в десет сутринта.

Датата беше символична. Преди година на този ден руска ударна част бе щурмувала московския театър, превзет от чеченски терористи, слагайки край на тридневната обсада с цената на живота на всички чеченци и над сто заложници.

Тези ислямистки терористи очевидно не се смущаваха от това, че 26 октомври случайно се падаше първият ден от свещения мюсюлмански месец рамазан, традиционен ден на мир.

Фактът, че Краск–8 е нещо повече от останка от Студената война, също изненада руското правителство.

След извършената проверка в отдавна запечатаните съветски архиви се установи, че твърденията на терористите са верни. Оказа се, че Краск–8 е тайна, която някогашният комунистически режим е пропуснал да сподели с новата власт по време на прехода към демокрация.

Там наистина имаше ядрени ракети — по-точно шестнайсет , шестнайсет интерконтинентални балистични ракети СС–18 с ядрени бойни глави, всички затворени в подземни бункери, построени така, че да не бъдат засечени от американски сателити. Явно „двойници“ на Краск–8 — идентични ракетни площадки, замаскирани като промишлени бази — можеха да се открият и в някогашни съветски съюзници като Судан, Сирия, Куба и Йемен.

И затова при новия световен ред — след края на Студената война и след 11 септември — руснаците бяха повикали американците на помощ.

Американското правителство реагира светкавично и прати в Краск–8 контратерористична част от подразделението Делта, командвано от специалистите Грег Фарел и Дийн Маккейб.

Първото от подкрепленията бе този отряд, ударна част на американските морски пехотинци под командването на капитан Шейн М. Скофийлд.

Скофийлд влезе в оръжейния отсек на самолета. Носеше кислородна маска заради голямата височина.

Погледна контейнера със скоростния бронетранспортьор — най-леката и най-бърза бронирана машина на въоръжение в САЩ. Приличаше на кръстоска между спортен автомобил и БТР.

Здраво пристегнати с ремъци по местата си, в аеродинамичния бронетранспортьор седяха седем разузнавачи от морската пехота, облечени в сиво-бели бронирани жилетки, каски и бойни униформи. И всички напрегнато и решително гледаха напред.

Скофийлд за пореден път бе поразен от младостта им. Колкото и да бе странно, на трийсет и три той определено се чувстваше стар в сравнение с тях.

Освен един член на бойната част, това не бяха обичайните му хора.

Другите двама от предишния му отряд: Либи Гант — Лисицата и Джина Нюман — Майката или Мамчето, в момента действаха в планините на Северен Афганистан, където издирваха видния терорист и заместник на Осама бен Ладен Хасан Мохамед Завахири.

Съвсем наскоро завършила офицерската школа, но вече старши лейтенант, Гант командваше разузнавателен отряд в Афганистан. Майката, опитен оръжейник — беше помагала на самия Скофийлд като млад офицер, — сега бе неин старшина.

Скофийлд трябваше да се присъедини към тях, но в последния момент го отклониха от Афганистан и го пратиха да командва тази неочаквана операция.

Единственият от хората му, който сега беше с него, бе сержант Бък Райли Младши с позивна „Книга II“. Мълчалив, замислен и прекалено съсредоточен за своите двайсет и пет години, Книга II беше адски суров боец. И с гъстите си, надвиснали вежди и чип нос от ден на ден все повече заприличваше на баща си — първия Райли с позивна „Книга“.

Скофийлд включи сателитната радиостанция и заговори в притискащия се към гърлото му виброфон. Вместо да улавя самите изречени думи, устройството регистрираше вибрациите на ларинкса му.

— База, тук Мустанг Три — съобщи той. — Искам сведения за ситуацията.

В слушалката му се разнесе гласът на радиста във военновъздушната база „Маккол“ в Аляска, свързочния център за тази операция.

— Мустанг Три, тук База. Мустанг Едно и Мустанг Две се сблъскаха с противника. Докладваха, че са овладели ракетните бункери и са нанесли тежки щети на врага. Мустанг Едно държи бункерите и чака подкрепление. Мустанг Две докладва, че още поне десетина противникови бойци оказват съпротива в главната поддържаща сграда.

— Ясно — отвърна капитанът. — Ами нашето подкрепление?

— Пристига цяла рота от Осемдесет и втора въздушна дивизия, Плашило. Сто души, на около час от вас.

— Ясно.

— Какво е положението, Плашило? — обади се от бетеера Книга II.

Скофийлд се обърна.

— Скачаме.

След пет минути контейнерът падна от корпуса на бомбардировача и полетя към земята като камък.