Матю Райли - Плашилото

Отрядът на Гант последва инструкциите му и продължи около двеста метра по наклонения тунел, в който бе въздушната конвейерна лента.

Метанометърът: 5,6%… 5,4%…

С навлизането им в мината концентрацията на метан намаляваше.

5,2%… 4,8%… 4,4%…

„Така е по-добре“ — помисли си Гант.

— Знаеш ли — каза Майка, докато тичаха — мисля, че той ще повдигне въпроса в Италия.

— Майко… — отвърна Гант.

След тази операция Майка и Гант — заедно със Скофийлд и дребничкия съпруг на Майка, Ралф — заминаваха на групова екскурзия в Италия. Щяха да наемат вила в Тоскана за две седмици преди да отидат на прословутото въздушно шоу „Аеростадия Италия“ в Милано — гвоздеят на програмата бяха два изключително редки Х–15, ракетни самолети на НАСА, най-бързите на света. Майка с нетърпение очакваше да ги види.

— Помисли — каза тя. — Тосканските хълмове. Стара вила. Стилен пич като Плашилото няма да пропусне такава възможност.

— Казал ти е, че ще ми предложи, нали? — без да откъсва поглед от тунела пред тях, попита Гант.

— Да.

— Адски е срамежлив — рече Гант. В следващия миг завиха и абсолютно ненадейно чуха изстрели. — Ще продължим друг път — изсумтя младата жена.

В мрака пред себе си видяха лъчи на монтирани върху каски фенерчета и сенки на тичащи съюзнически войници зад барикада от стари варели, палети и празни стоманени подемници.

А зад барикадата Гант видя толкова важните вентилационни шахти.

В този тесен, затиснат от ниския таван квадратен свят вентилационните шахти представляваха добре дошъл участък открито пространство. Високи колкото шест етажа и осветени от яркобели фосфоресциращи ракети, те сияеха като подземна катедрала.

Двата широки по десет метра кладенеца изчезваха в тавана през две еднакви конични ниши.

А под вентилационните шахти се водеше една от най-свирепите битки в историята.

Терористите от Ал Кайда бяха добре подготвени.

Бяха издигнали своя барикада в просторната пещера — барикада, безкрайно по-съвършена от импровизираното творение на съюзническите войници.

Беше направена от зарязаните в мината миньорски машини: големи коли с гигантски полусферични сонди, самосвали, стари джипове и контейнери, пълни със спиращи куршумите въглища.

Гант видя терористите в отсрещния край на пещерата: над сто, всички с кафяви кожени жилетки, бели ризи и черни чалми.

И бяха въоръжени до зъби. С калашници, М–16 и стари съветски ерпегета.

Гант се запъти към съюзническите войници.

Те бяха двайсетина — американски морски пехотинци и британци от СВС.

Тя стигна при съюзническия командир — майор Ашкрофт от СВС, с позивна „Сфинкс“.

— Това е кошмар! — извика английският командос. — Окопали са се за вечни времена около тия вентилационни шахти! И час по час някой от тях… мамка му! Ето пак! Застреляйте го! Застреляйте го!

Гант надзърна над съюзническата барикада.

Със смайваща внезапност един брадат арабски терорист изскочи през отвор в барикадата на Ал Кайда на мотор, като с една ръка стреляше с калашника си и крещеше нещо на аллах.

На гърдите му бяха прикрепени четири шашки С4.

Трима войници от СВС улучиха самоубиеца с автоматите си, свалиха го от седалката и той падна на земята зад продължаващия напред мотоциклет.

Арабинът вдигна облак прах…

… и избухна.

Просто изчезна.

Гант се ококори.

Безумие…

Ашкрофт се обърна към нея.

— Тук е пълна лудница, скъпа! Тия копелета час по час пращат поредния самоубиец и трябва да ги очистваме преди да стигнат нашата барикада! Проблемът е, че имат склад някъде там отзад! Генератори, бензин и достатъчно боеприпаси, храна и вода, за да издържат до трихилядната година! Пълна безизходица!

— Ами ако ги заобиколим? — попита Гант и посочи няколко тунела надясно.

— Не. Минирани са! С пехотни мини. Вече изгубих двама души! Тия чалмоносци отдавна са ни чакали тук! Нужна е фронтална атака. Трябват ми повече хора!

Сякаш по даден знак, в същия момент в тунела, който водеше към входа на мината, заблестяха двайсетина фенерчета.

— А, подкрепление — каза Ашкрофт и се запъти да ги посрещне.

Гант го проследи с поглед и видя, че се ръкува с командира на новия отряд.

„Странно — помисли си тя. — Полковник Уокър каза, че следващата група ще пристигне най-рано след двайсет минути. Как са стигнали толкова бързо?…“

Ашкрофт махна с ръка към барикадата — явно обясняваше ситуацията — и за стотна от секундата се обърна с гръб към новия си познат. В този миг командирът на новата група плавно и ловко измъкна нещо от колана си и рязко го прокара през гърлото на британеца.