Матю Райли - Плашилото

Отговори й глас с британски акцент.

— Лисица, тук Сфинкс. Господи, тук долу е истинска лудница! Намираме се в източния край на мината! На около двеста метра от входа! Окопали са се във въздушен джоб пред двете шахти…

Сигналът прекъсна.

— Сфинкс? Сфинкс? По дяволите. — Гант се обърна към двама от хората си. — Пандиз, Фреди, прочистете снайперистките бърлоги горе. До тях би трябвало да водят вътрешни тунели. Заковете ги тия скапаняци, за да отворим безопасен коридор към мината.

— Слушам. — Двамата млади морски пехотинци отпратиха.

— Останалите, след мен — нареди Гант.

Якът на Скофийлд се носеше над планинските върхове на Таджикистан.

В слушалката му се разнесе гласът на Феърфакс.

— Добре, слушай. Открих Гант. Нейната част е базирана в подвижния команден пункт Калифорния Две под командването на полковник Кларънс У. Уокър. Калифорния Две има координати 06730,20, 3845,65.

— Ясно — отвърна Скофийлд и въведе координатите в самолетния компютър.

— Освен това намерих две съвпадения от твоя списък — продължи Феърфакс. — Седем от петнайсетте имена веднага изскочиха от база данните с личния състав на НАТО: ти, Ашкрофт, Кингсгейт, Маккейб, Фарел, Олифант и Никълсън се споменавате в нещо, наречено „Съвместно служебно проучване на НАТО за БНМР“, от декември хиляда деветстотин деветдесет и шеста. Прилича на някакво съвместно медицинско проучване, каквито провеждахме заедно с британците.

— Къде се пази?

— В ЦМПТЧ — Центъра за медицински проучвания и тилова част на сухопътните сили.

— Мислиш ли, че ще успееш да се добереш до него?

— Естествено.

— Ами другото съвпадение? — попита Скофийлд.

— Сутринта един от нашите шпионски сателити „Ешелън“ засякъл съобщение от неизвестен самолет над Таджикистан. В него се споменават няколко имена от списъка ти. Ще ти прочета съобщението:

„БАЗА, ТУК ДЕМОНА. ХВАНАХМЕ УАЙЦМАН, ЖИВ, СПОРЕД ИНСТРУКЦИИТЕ. СЕГА СЕ ОТПРАВЯМЕ КЪМ МИННАТА СИСТЕМА «КАРПАЛОВ». ТАМ СА ПАРИТЕ — НАЙ-ГОЛЯМАТА КОНЦЕНТРАЦИЯ НА ЖЕРТВИ ОТ СПИСЪКА. ЧЕТИРИ ОТ ТЯХ СА ЗАЕДНО: АШКРОФТ, ХАЛИФ, КИНГСГЕЙТ И ЗАВАХИРИ. ТАМ Е И МОМИЧЕТО НА СКОФИЙЛД.“

Стомахът на Скофийлд се сви.

— Към съобщението има забележка — прибави Феърфакс. — В нея се казва, че гласът имал британски акцент и собственикът му… леле…

— Продължавай.

Феърфакс започна да чете:

— „Собственикът на гласа е идентифициран като Деймън Ф. Ларкъм с позивна «Демона», бивш полковник от британските СВС.“ — Младежът замълча за миг. — През деветдесетте години е голяма клечка, обаче през деветдесет и девета е изправен пред военен съд заради връзките си с бившия шеф на СВС, един адски кофти тип на име Тревър Дж. Барнаби.

— Познавам Барнаби — отбеляза Скофийлд.

— Ларкъм е осъден на единайсет години затвор, но бяга на път за затвора „Уайтмур“, след като убива деветима надзиратели. Смята се, че сега е сред ръководителите на наемническа организация, известна като „Интерконтинентална охрана“, отряд осемдесет и осем, или ИО осемдесет и осем, базирана в Португалия. Господи, Плашило, в какво си се забъркал?

— В нещо, заради което може да си изгубя главата, ако не внимавам. — Скофийлд се спогледа с Книга II.

— Що се отнася до мястото, за което спомена, Краск Осем, успях да открия само следното: през юни деветдесет и седма целият град Краск, плюс заобикалящите го бази, е бил продаден на американската компания „Атлантик Шипинг Корпорейшън“. Освен транспортната си дейност, „Атлантик“ проявява интерес и към петролния бизнес. Тя е получила Краск Осем, купувайки десетина хиляди хектара в Северен Сибир за търсене на нефт.

Скофийлд се замисли.

— Не. Това с нищо не ми помага.

— Не успях да намеря нищо за Черния рицар в база данните с бившите военни — съобщи Феърфакс. — В момента съм стартирал търсеща програма в някои секретни разузнавателни информационни банки.

— Благодаря, Дейвид. Обади ми се, когато се добереш до нещо. Край.

Той увеличи скоростта.

След девет минути якът кацна вертикално сред облак прах недалеч от голям брой американски бойни машини и командни палатки.

Скофийлд беше чувал, че кампанията в Афганистан е заприличала на виетнамската — главно, защото макар и във военно време, тази страна бе най-големият производител на хероин в света.

Афганистанските планинци не само притежаваха почти свръхестествената способност да изчезват в тайни пещерни системи, но и в редките случаи, в които все пак ги спипваха, подкупваха съюзните войници с тухлички от сто процента чист хероин. И при положение че една такава тухличка струваше почти милион долара на улицата, често успяваха.