Матю Райли - Плашилото

След няколко минути въздушно наблюдение той кацна на един открит участък недалеч от огромния сух док.

От кабината слязоха двама мъже.

Единият, изключително висок, най-малко два и десет, бе въоръжен с тежък автомат Г–36.

Вторият бе по-нисък, снажен. Носеше изцяло черни дрехи — черна маскировъчна униформа, черна бронирана жилетка, черна каска — и две късоцевни пушки-помпи „Ремингтън“ 870 в кобури на бедрата. И двете бяха направени от лъскава сребриста стомана.

Той имаше още една отличителна особеност.

Носеше заоблени огледални очила с черни рамки и жълти стъкла.

Мъжът в черно извади едната от сребърните си пушки, остави другаря си да пази самолета и се запъти към вратата, през която Скофийлд беше влязъл в сухия док.

Спря на прага, огледа покритата със сняг земя, докосна я с черната си ръкавица.

И влезе вътре.

Помещението пустееше. Останките от димния облак на Скофийлд все още се стелеха във въздуха. Тайфунът се извисяваше насред дока.

Наемниците от Изпълнителни решения отдавна ги нямаше.

Мъжът в черно плъзна поглед по труповете на бойците от Делта до пълната с вода шахта, пръснатите по земята гилзи, обезглавения труп на Маккейб и все още топлото тяло на ефрейтора от отряда на Скофийлд, Петела, улучен при разкриването на наемническия капан.

Във водата плуваха по корем няколко трупа.

Мъжът в черно с отмерени крачки тръгна към шлюзовата стена, която бе разделяла сухия док от езерото — и забеляза взривената й централна част.

„Следа от Плашило — помисли си той. — След като са застреляли едно от момчетата му, са го сгащили в сухия док. Затова е взривил шлюза, залял е дока и е унищожил хората, които са го преследвали вътре…“

Мъжът в черно се приближи до езерото и приклекна до няколко мокри стъпки на бетона: отпечатъци от подметки на кубинки.

Различни марки кубинки. Което означаваше наемници.

И всички идваха на дока от мокра повърхност.

Подводница. Втора подводница.

Значи тук бяха идвали Изпълнителни решения.

Но бяха стигнали много бързо. Прекалено бързо.

Сигурно бяха получили информация от човек, който стоеше зад лова. Бяха си осигурили преднина за главите на американците.

Внезапно се разнесе изпъшкване и бърз като мангуста, мъжът в черно се завъртя, насочил оръжието си напред.

Звукът идваше от терасата над сухия док.

Той се втурна към най-близката стълба и стигна при малък вътрешен офис.

Вътре лежаха двама души: първият беше мъртвият ефрейтор Макс Кент, а вторият — ако се съдеше по френския му автомат, наемник от Изпълнителни решения — още беше жив.

Но умираше. От зейналата рана от куршум на бузата му шуртеше кръв. Половината му лице бе отнесено.

Мъжът в черно се наведе над ранения наемник и студено се вторачи в него.

Нещастникът протегна ръка и с умолително изражение простена:

— Assistez-moi! S’il vous plait… assistez-moi… 1 1 Помогнете ми! Моля… помогнете ми (фр.). — Б.пр.

Мъжът в черно погледна бетонния мост, който свързваше помещението с разрушената офис сграда.

Срутена петнайсететажна постройка: „Поредната следа от Плашило“.

Раненият наемник премина на английски.

— Моля ви, мосю. Помогнете ми…

Мъжът в черно се обърна към него.

Накрая отговори:

— Не.

И го застреля в главата.

После се върна при лъскавия изтребител „Сухой“, където го чакаше високият му другар.

Двамата се качиха в кабината, излетяха вертикално и се понесоха в посока юг-югозапад.

След като изтребителят отлетя, от една от сградите в Краск–8 излезе самотна фигура.

Унгареца.

Той просто застана на пустата улица и с присвити очи проследи изчезването на самолета зад хълмовете на юг.

Крепостта Валоа, Бретан, Франция

26 октомври 10:00 местно време