Матю Райли - Плашилото

Втурнаха се към най-близката стълба, заспускаха се надолу…

… и ги обсипа с град от куршуми.

„Мамка му!“

Наемниците бяха стигнали дотам първи. Сигурно бяха тичали по покрития със сняг път между склада и „офис сградата“.

— По дяволите! — извика Скофийлд.

— Какво ще правим? — попита Книга II.

— Нямаме голям избор! Нагоре!

Заизкачваха се обратно.

Катереха се по стълбите като бягащи маймуни и се прикриваха от обстрела на наемниците.

На десетия етаж Скофийлд посмя да спре и да погледне надолу.

Видя всички наемници, събрани в бетонния силоз на първия етаж — петдесетина души.

После групата се разтвори и пропусна един мъж.

Седрик Уексли. С разкървавен нос.

Скофийлд се вцепени.

Зачуди се какво ще направи наемническият командир. Можеше да прати хората си по стълбите след тях двамата — и да гледа как Скофийлд и Книга ги избиват един по един, докато не свършат боеприпасите си и не станат безпомощна плячка. Не особено примамлива стратегия.

— Капитан Скофийлд! — отекна в широката шахта на сградата гласът на южноафриканеца. — Добре бягаш! Но сега няма къде да се скриеш! Помни ми думите: съвсем скоро няма да можеш да бягаш повече!

И Уексли извади някакви неща от джобовете си.

Капитанът веднага ги позна и се вледени.

Малки цилиндрични гранати термит-аматол. Четири. Наемникът сигурно ги беше взел от труповете на убитите морски пехотинци.

Скофийлд разбра плана на Уексли.

Южноафриканецът раздаде гранатите на четирима от хората си и те бързо се пръснаха в четирите ъгъла на първия етаж и ги поставиха под носещите колони на сградата.

Скофийлд откачи бинокъла си от ремъка му и го вдигна към очите си.

Видя една от гранатите, закрепена за стълба, видя цветните броячи: червен, зелен и син.

— Включете броячите! — извика Уексли.

Мъжът, когото наблюдаваше Скофийлд, включи синия брояч на термитно-аматоловата граната.

Синият цвят означаваше една минута.

Тримата наемници с другите гранати направиха същото.

Една минута…

Скофийлд се облещи.

С Книга II имаха шейсет секунди до взривяването на сградата.

Той включи хронометъра на часовника си.

00:01…

00:02…

00:03…

— Капитан Скофийлд! Когато всичко свърши, просто ще претърсим останките и ще открием трупа ти! И тогава със собствените си ръце ще откъсна тъпата ти глава и ще се изпикая в гърлото ти!… Господа!

При тази дума наемниците се пръснаха като оси към всички изходи на първия етаж.

Скофийлд и Книга II можеха само да ги гледат. Капитанът притисна лице към най-близкия прозорец и ги видя да се появяват на заснежената земя, където застанаха в широк кръг. Покриваха всеки изход с оръжията си.

Той мъчително преглътна.

Двамата бяха затворени в тази сграда — сграда, която след петдесет и две секунди щеше да избухне.

И тъкмо докато се взираше през прозореца към наемническите сили долу, Скофийлд го чу.

Дълбоко вибриране.

Типичният звук на реактивен изтребител.

— Съобщението отпреди малко! — ахна капитанът.

— Какво? — не разбра Книга II.

— Когато бяхме в тайфуна, те засякоха приближаващ се въздушен обект: изтребител Як Сто четирийсет и едно. Пилотира го някой, когото наричат Унгареца. Насочва се насам.

— Ловец на глави ли?

— Конкурент. Но с Як Сто четирийсет и едно. А Як Сто четирийсет и едно е… Хайде! — викна Скофийлд. — Бързо!

Хвърлиха се към най-близката стълба и се заизкачваха към покрива на обречената офис сграда.

Скофийлд отвори капака на покрива и двамата с Книга II се измъкнаха навън — под хапещия сибирски вятър.

Хронометърът на капитана продължаваше да отброява оставащото им време:

00:29

00:30

00:31

Наистина представляваха самотна гледка: две фигурки на покрива на сградата, заобиколени от пустите постройки на Краск–8 и голите сибирски хълмове.

Скофийлд бързо отиде до ръба на покрива и се заоглежда за източника на вибрирането.

00:33

00:34

00:35

Ето го!

Висеше във въздуха край ниска куполовидна постройка на петстотин метра на запад от тях: изтребител Яковлев–141.

Руски аналог на американския „Хариър“, Як–141 потенциално бе най-грозният самолет на света — всъщност с ръбестия си корпус и с допълнителния си двигател той изобщо нямаше за цел да изглежда красив. Но допълнителният двигател можеше да насочва дюзата си надолу, което позволяваше на самолета да излита и каца вертикално, както и да виси във въздуха като хеликоптер.

00:39