• Пожаловаться

Джон Райт: Законът на госта

Здесь есть возможность читать онлайн «Джон Райт: Законът на госта» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Законът на госта: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Законът на госта»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Джон Райт: другие книги автора


Кто написал Законът на госта? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Законът на госта — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Законът на госта», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

(Смит се измъчваше като чуваше как сенешалът нарича прекрасния съд „това нещо“, вместо „той“, сякаш корабът беше част от вече умряла машинария, а не обитаван и красив.)

Те бяха прекъснати от прозвучалия церемониален клаксон, в заповедна форма, не търпяща възражения. Сенешалът протегна двата си крака и елегантно издърпа един от параваните, който от своя страна откри панела осигуряващ личен изглед на външното пространство.

Бляскавият образ показваше гигантския преден товарен шлюз. Главната раковина на радиационните шоково-вълнови полета беше обърната и широкият кръг на ринга за акостиране проблясваше в черно под множество плуващи в пространството светлини.

В далечината се съзираше чуждия кораб. Двете врати на архаичния му люк бяха отворени в знак на доверие. В черната му ос по някакъв древен начин проблясваха в сребърно контролери, потопени сякаш в тъмен кладенец пълен с мъгла и скреж, разкъсаните на места обтяжки трепереха като паяжина под напора на несиметрични вентилатори.

В мъглата се появи фигура. Тя премина през шлюза и се показа навън, придружен от струите на античен крачен джет — повдигнал крака си към неговия масов център и разпръснал облак пред себе си. После увисна над черния ринг, а мъглата около него бавно се разпръсна.

— Най-сетне е установено — извика сенешалът с нотки на любопитство и ярост. — Той няма антураж! Какво ли е станало с екипажа му?

— Искам разрешение да дойда на борда — беше съобщил чужденецът на англолатина.

Смит се взираше с учудване. Човекът, който се виждаше бе твърде нисък дори за условия с повишена гравитация. Кожата на главата и ръцете му бе нормална, но по останалите части на тялото му, тя бе набръчкана и сгърчена, като че ли заразена с някаква страшна епидермална болест. Очевидно беше евнух, между краката му не се виждаха органи, които да показват определен пол. Косата му бе бяла, очевидно програмирана да расте по тила, темето и бузите му. (Смит беше виждал религиозни заповеди, предписващи косата да се носи по такъв образец, което според него бе отвратително изискване на древната традиция).

Неочаквано Смит осъзна, че материалът на кожата на чужденеца не е естествен, а фабричен и като че ли той бе облечен с него (както се надяват рицарските бронирани ръкавици и се спуска забралото на шлема) като с костюм — толкова тънък, колкото е възможно да предпази човек от вакуума. Или може би като с работен комбинезон без джобове и залепващи се възглавнички, носени от простолюдието.

— Облекло — отбеляза сенешалът, очевидно учуден от същата констатация. — Старата дума на външния свят е „облекло“. Използувало се е да задържа топлината около тялото, без енергийни разходи за отопляване на цяла кабина. Сигурно този много отдавна е изгубил контрол над околната си среда. Въоръжението на неговия кораб също представлява нещо антично. Нарича се „Кири-су-гама“. Твърде трудно е за контрол. По време на битка трябва дивашки бързо да въртиш топката на верига и куката. И двете са предназначени да впримчат противника ти и да те предпазят от ударни рикошети. Но каква арогантност е да мъкнеш нещо толкова антично! Освен това той носи ръкавици с един пръст на краката си, вместо с обичайните пет. Погледни колко деформирани са пръстите му! Може ли да ходи с такива? Противно!

Но очевидно непознатият беше чуждия капитан. Емблемите на еполетите му бяха същите като на капитана на „Прокруст“, които бяха отраснали на модифицирани места в клетките по кожата на раменете му. Имаха почти същия цвят на пигментация.

Сега тя говореше, давайки нейното разрешение да дойде на борда, като речта й включваше думи и жестове от древната бордова церемония. Накрая завърши с думите:

— С каква собствена титла трябва да наричаме нашия гост?

След това придворните й джуджета надуха свирките си и прецизно изпълниха три тонова тоналност. Ритуалната музика спря, за да се чуе неговият отговор:

— Наричайте ме Произлизащия. Благородният ми кораб се нарича „Олимпийско отмъщение“. С каква титла трябва да се обръщам към щедрите си домакини?

— Назовавайте ме Ерешкигал, капитанът на благородния кораб „Прокруст“.

— Благородни капитан, понеже човешкият вид е така пъстроцветен, и много години, и светлинни години брат от брата е разделен, кажете ми преди да пристигна на борда на вашия съд дали моите разбирания за „Закона на госта“ са достатъчни и дали са в съгласие с всяка ваша гледна точка? Извинете ме, ако въпросите ми ви се струват нахални или подозрителни, нищо от това не бива да остава по средата или да бъде подсказано. Аз само искам да се предпазя от неосъзнати постъпки или нарушения, както и от неоправдани предположения. За това, както поетът е казал: „Мъдрият човек пресмята всяка стъпка, която предприема, незнанието и невниманието подхранват семената, от които пониква опасност“.

Читать дальше
Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Законът на госта»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Законът на госта» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Законът на госта»

Обсуждение, отзывы о книге «Законът на госта» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.