Джон Райт: Законът на госта

— Скъпи колега, вие говорихте добре и по джентълменски, каза Ерешкигал, видимо впечатлена заедно с другите от такава скромна красноречивост. — Няма никакво нарушение, дори да позволя да го направи моя мъж. Както е казал поетът: „Джентълменът се учи да прави правилно пет неща: да лети, да се фехтува, да говори истината, да познава яростта и да бъде вежлив“. И вие, сър, говорихте вежливо.

Нейното цитиране не беше чак толкова подходящо, нито можеше да покаже особени знания на чужденеца.

Тя извика нейния канцлер, който без да покаже неспокойствие изреди фраза по фраза целия текст на „Закона за госта“ и със сериозна загриженост отговори на вежливите въпроси на чужденеца относно някои дефиниции и формулировки.

Смит не бе слушал по-рано за никоя от обичайните правила, или по-скоро не бе ги чувал в детайли, но всичко изглежда се базираше на здравия разум и на обичайната вежливост: помощта да бъдеш взет на приятелски кораб в пространството, да не превишаваш вземането на една десета от стойността на кораба и екипажа, да обмениш взаимна любезност, както и навигационни данни без всякакъв резерв, да отговориш на всички призиви за размяна на въздух и да направиш доставки на кораби изпаднали в беда, всички маневри преди и след акостирането да се определят по формула базирана на масата и вектора, да приравниш скоростите на по-леките кораби към по-тежките, така че общото количество на горивото да бъде равно, гостите да донесат собствения си въздух и една десета част от множеството растения, с които разполагат, да бъдат използувани обичайни форми на вежливост, дебаркирането да бъде направено доброволно след предупреждение за дължимо плащане, да не се напуска кораба, дал гостоприемството си, кодекса на дуелите да бъде преустановен, всички несъгласия относно стойността на стоките за обмен да бъдат разрешени по арбитражен път до постигане на взаимно съгласие. И така нататък.

През наблюдателния източник, Смит можеше да види събрани на група благородници, които избягваха да срещат очите си. По татуираните им лица се мяркаше сянка на мрачна вина. Те чуваха всяка фраза, от която лъхаше благородната сантименталност на закона, който възнамеряваха да нарушат.

Когато четенето на закона приключи, капитан Произлизащия и капитан Ерешкигал сложиха граници на ограничение към всеки негов аспект. Те си размениха тежки и сериозни осигуровки отправени към тяхната честност и добри намерения.

Слушайки, Смит изстина.

Привършвайки клетвата, капитан Ерешкигал каза:

— … и ако съм се заклела лъжливо, нека дяволите и духовете ме отнесат в пустоша на Гайя в ада на Бога и нека там да понеса отмъщението на Земните машини.

— Точна така — усмихнато рече капитан Произлизащия.

Празничната зала на „Прокруст“ се намираше откъм кърмата на мостика, пред неговата двигателна сърцевина — по продължение на оста, където бе защитена от (и насочени навътре) долни палуби. Смесицата от офицери (нека да употребим стария поетичен термин за това) беше от най-високопоставените. Мястото на церемонията доставяше наслада. Знамена от полупрозрачна тъкан се намираха в най-различни точки по дължината на цилиндъра — оцветени и сияещи с различни хералдики. Тъканта им същевременно трябваше да абсорбира изплъзнали се парченца храна или частички от плуващо вино, но те също завоалираха и придаваха краски на светлините, сияещи от преградните стени.

За пиенето (или пиячите), които бяха по-малко уважаеми се предлагаха мехове с вино. За останалите корабния готвач надмина себе си, той бе подготвил нещо превъзходно: глобулите с висококачествени вина искряха и проблясваха, радвайки очите, задържани в ципичките си от ажурни мрежички. Техните отверстия бяха достатъчно малки, за да поддържат сферичното им състояние, благодарение на собственото им повърхностно напрежение. Благородниците трябваше да пият от тях с деликатно и изящно допиране, което да не позволи те да се изплискат навън.

Във фокуса на знамена, подредени в боен ред плуваше капитанът, който изглеждаше като Бодхисатва от Гайя застанал в центъра на небесна роза. Тя беше в задържащо почетна позиция, с десен крак, насочен към ухото й и изпънат ляв, между пръстите на който леко бе прихваната крачна лъжица; в лявата си ръка държеше отворено ветрило, а с дясната бе направила почетен жест. Както изискваше традицията, между пръстите на десния й крак се намираше салфетка, сгъната по изтънчения образец на оригами.