• Пожаловаться

Джон Райт: Законът на госта

Здесь есть возможность читать онлайн «Джон Райт: Законът на госта» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Законът на госта: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Законът на госта»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Джон Райт: другие книги автора


Кто написал Законът на госта? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Законът на госта — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Законът на госта», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

При едно от тези нападения, майката и бащата на Смит бяха убити.

Нямаше законност, нито правителство, към което да се апелира за помощ. Дори на Земята, преди машините, нито едно управление не бе успяло да контролира хората от някоя малка планета. Да се мечтае за управляване на широкото пространство бе лудост: да отправиш петиция за подчиняване на правителство в такива отдалечени кътчета, където можеш да получиш отговор от твоите потомци, бе чисто безумие.

А за всеки, който желаеше да избяга от юрисдикцията на някое проспериращо правителство, това представляваше улеснение, достатъчно бе да накараш радиото да млъкне и да промениш орбитата си с няколко градуса. Космосът е пуст и човешките му обитатели са малко на брой и тихи.

(Планетите ли? Никой не живее на повърхността на тези уязвими скални образования, където човек не е в състояние да издържи на атмосферните условия и гравитацията, да не говорим за контрол на въртеливото движение. Легендите говореха, че Земята е бил свят, на който неприспособеният човек е ходел на открито. Шансът да се намери такава перфектна аналогия, при което съответствието да е съвършено и хората да се развиват в една околна среда звучи като легенда и наистина напомня за такава, след като човечеството живее на кораби или в ограничени ареали.)

След разрушаването на родното му място, Смит бе продаден в робство.

Робството ли? Защо не робство? Вярно, че то не е икономически осъществимо в едно технологично общество. Но то никога не е било икономически приемливо, дори ако се върнем към старата Земя. Негодността на робството не го е оправдавала. В древността е имало само един исторически период без неговото прилагане, когато цивилизованите западни земни нации, начело с Великобритания са упражнили натиск върху световното мнение (или са започнали война) против народите, които са го практикували. Движението на аболиционистите и техните идеали достигнали да всички континенти.

Но на Земята това не е отнело много години и смени на поколения, за да могат близките съседи да си вземат бележка от това, което техните съседи са направили.

Безкрайното пространство означава безкрайна беззаконност.

Обаче там остават обичаите.

Радиотрафикът позволява лесната връзка на корабите между звездите и няма никаква опасност, ако се чува навсякъде. Радистите и учените във всяка система бяха задължени да поддържат живи древните езици, в противен случай знанията на говорещият свят щяха да се затворят за тях. Общият език даваше възможността да се поддържат общи навици.

По-далечните системи, които не спазваха древното протоколно сближаване на звездни кораби, не можеха да изкушат другите капитани да прахосват време и гориво за забавяне на ускорението. Ако колонистите желаеха новини и подаръци, емигранти и въздух, те трябваше да обявят своята готовност да се подчиняват на „Закона на госта“.

За тези от тях, които не го бяха спазили, съществуваха ужасяващи слухове и митове, свързани с получаване на свръхестествени възмездия. Смит мислеше, че съществуването на толкава мълви се дължи на факта, че „Законът на госта“ никога не е бил и няма да бъде прилаган стриктно.

Смит още не се бе събудил, когато вестителите установиха радиовръзка между двата кораба и започнаха преговори. Когато сенешалът отново го вдигна на крак, той забеляза, че по лицата на елитните офицери са се изписали чувства на виновност и страх, а усмивките им бяха доста нервни и лицемерни.

Кабината на сенешала бе разхвърляно декорирана и представляваше обикновена сфера, разделена от обтяжни въжета, в която липсваха спални мрежи, бойни флагове и религиозни растения-кълбета, които да растат в миниатюрните глобули на приготвяна почва. Всеки от панелите в сферата беше прикрит с деликатен параван от конопена хартия с туширани иконографски сюжети и калиграфски писмена. Като доказателства за високата вродена сръчност на сенешала, нито един от книжните паравани не беше скъсан. Когато в условията на нулева гравитация той използуваше куки за закачване, тласъци и резки рикошети, траекториите му бяха така прецизирани, че той никога не беше обърнал или ритнал някой от тях. „Винаги стъпвай с краката си по пода“ — както гласеше една стара поговорка.

Сенешалът даде на Смит инструкции за работните детайли.

Приемът щеше да се нарича ЕВА (макар, че все още го наричаха „закачване“, дори някой кораб да бе лишен от въртеливо движение) и той трябваше да приготви някои от секциите на „Прокруст“ да приемат секции от чуждия кораб, след като първо бъдат ограбени.

Читать дальше
Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Законът на госта»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Законът на госта» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Законът на госта»

Обсуждение, отзывы о книге «Законът на госта» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.