Джон Райт: Законът на госта

Той виждаше чуждия кораб в наблюдателния източник. Беше строен и красив, класическите му линии показваха твърде стар дизайн, всред толкова човешки кораби бе необичайно да го срещнеш в днешни дни. Беше здрав, изработен за високи ускорения и носеше гордо дълги тънки устройства, които поставени пред антените показваха високо безстрашие и дългообхватен радар. Двигателния блок бе далече зад кърмата, окачен на елегантна изолирана колона. Корабът очевидно е бил произведен по времето, когато безопасността на машинните крепостни е давала повод за безпокойство.

Неговите линии бяха гладки. („Не като на Прокруст“ — помисли тайно Смит, тъй като неговият кораб бе бавноходен и липсата на кръгово движение му позволяваше да нарасне с много модули, грозни запресовани детайли и асиметрични издутини.)

Но чуждият кораб беше стар. Ръждясал, с петна от замръзнал кислород по корпуса му, поради нарушена херметизация.

Въпреки това, той излъчваше по радиото бодър код за „добре дошъл“ и продължаваше да излъчва радостно сменящи се червено-бели светлини. Микровълновите детектори показваха излъчване откъм кърмата на корпуса му, чиито секции изглежда бяха обитавани, докато тези в предната му част бяха студени и мълчаливи. На малко екранче, встрани от главното изображение, мигаха числа и пиктоглифи, които показваха телеметрични и специфични текстове.

Смит изследваше цилиндричния радиус и скоростта на въртене. Той направи някакви изчисления и каза:

— Славни капитан, най-долната палуба на чуждия кораб притежава въртеливо ускорение от трийсет и два фута на секунда.

Офицерите се спогледаха, съскайки от изненада. Канцлерът кимна с ярките пера, които растяха от косата и веждите му.

— Това число има древна значимост! Някои от старите рицарски ордени все още го използуват. Те твърдят, че то обезпечава най-доброто натоварване за нашите кости. Може би това е религиозен кораб.

Един тънък и нашарен капитан, млад и облякъл копринени крила за придвижване, които се простираха от китките до глезените му каза:

— Велики капитан, може би това е кораб от Земята, обитаван от интелигентни машини… или духове!

Останалите благородници разтвориха ветрилата си и прикриха с тях лицата си. В случай, че подигравателните им усмивки не се виждаха, това не създаваше легална причина за дуел. Вярно, че младите благородници не бяха образовани, но дългите заострени нокти, които носеха на прасците си притежаваха прославени имена.

— Ние сме по-загрижени за благородството на чужденците, отколкото… за техния произход — рече капитанът.

Казаното предизвика няколко самодоволни усмивки. Представете си само, кораб от Земята! Всички ужасни истории изясняваха, че нищо, наричано човешко не е напускало Земята, с изключение може би на любимците или образците на машините. Земният разум никога не е бил обект на интерес в пространството.

— Тези предни решетки… — посочи канцлерът конфигурациите, които очевидно бяха антени, — могат да представляват бойни средства или части на лъчево оръжие, Велики капитан, разбира се, ако силата на ходовата сърцевина на чужденеца е в състояние да поддържа оръжеен силов поток.

— Инженер, какво ти подсказват интуитивните чувства, относно енергийната структура на кораба? — погледна капитанът към Смит. Тя не го попита за „умозаключения“ или „изводи“.

Смит беше благодарен, че тя не го попита за директен отговор на въпроса си, той не бе длъжен да опровергава идиотските твърдения на канцлера. Разбира се, че ставаше дума за лъч! Само че глупакът бе показал вдлъбнатата чиния на радиоантената.

Твърде вежливо от страна на капитана, твърде присъщо. Вежливостта беше много важна за намиращите се на борда на кораба.

В действителност капитанът беше хермафродит. Древният закон забраняваше на капитаните да се женят (или да имат наложници от простолюдието) за някой от екипажа на борда. Жената на капитана следваше да бъде от друг кораб — като подарък или завоевание, целящо да заздрави даден съюз.

Но нито едното, нито другото бе подходящо за най-височайшия от елита без сексуално удоволствие, така че капитанското тяло бе модифицирано с оглед да си доставя собствено удоволствие.

Гърдите й бяха красиви и големи — по-добри от на която и да е друга жена на борда, а кожата й съдържаше кралският пурпурен меланин — непрозрачен за опасни радиации. Паралелни редове от кожните й клетки под корема и на гърба й бяха приспособени да предизвикват орнаменти със седефени или перлени оттенъци. Дългите й крака завършваха с втори чифт ръце, дългите й нокти показваха, че тя стои над ръчната работа. На китките и на прасците на краката й се намираха украсени със скъпоценности декоративни ножници, а тя можеше да борави едновременно с четирите остриета, които лежаха в тях.