Джон Райт: Законът на госта

Подвасалите и рицарите сега алчно втренчиха очите си в наблюдателния кладенец. Антиматерията фактически представляваше антижелязо — стандартният метал за бартерни сделки в пространството. Както и златото, той винаги беше търсен и за разлика от радиоактивните елементи не се разлагаше, беше хомогенен и лесно преносим. Представляваше основна разменна монета, защото всеки се нуждаеше от енергия.

— Но ако на кораба има оцелели, Велики капитан, те трябва да са много отслабнали. А един отслабнал кораб винаги проявява повече великодушие, отколкото го изисква „Законът на госта“ — продължаваше сенешалът. — По-голямо великодушие, от колкото всеки жив човек би си представил.

В кръга на благородниците се разнесе вълна от съскащ смях. Някои от тях докоснаха ножовете си и куките за закачване.

Капитанът ги изгледа, сякаш тя имаше намерение да ги смъмри за дяволските им мисли, а погледът, отправен към физиономиите им бе доста мъжки и кръвожаден. Смит се сети, че женската част на нейното хермафродитско тяло бе предназначена да служи на мъжката.

— Мои добри джентълмени! Възможно ли е между оцелелите на борда на този кораб да се намира жена? — попита капитанът.

Докторът на екипажа, жилав човек с тънки ръце и имплантирани в очите лещи се изсмя задъхано и каза:

— Ай! Изглежда, че капитанът е тръгнал по пътя на женитбата. Жалко, че трябва да задушим тази наложница, когато запаса от въздух придобие законност. Не се тревожи, капитан. От който и да е от присъствуващите на борда, мога да направя жена за теб. Дори момчетата ще се зарадват като ги поотрежа и после свържа утробите им с центровете на удоволствие в техните мозъци.

След думите на доктора настъпи известно кикотене, но то замръзна, след като капитанът произнесе кротко:

— Мой добри ми бордов хирург, ние сме благодарни за твоето намерение, но то не е подходящо за момента. Ще се надяваме, че един офицер и джентълмен не си е позволява да покаже съмнителен хумор.

Тя изплющя с отварянето на ветрилото си и го повдигна над главата си, за да привлече внимание.

— Мой глашатаю, изпрати радиосъобщение до чуждия кораб с моите комплименти и му кажи да пристъпим към скачване съгласно протокола на „Закона за госта“. Боева готовност, оръжията да са готови за случай на проявена подлост, негостоприемен маниер или проява на пиратство. Старшина-кормчия, осигури широко кубично пространство, за да осигуриш всичко необходимо.

Благородниците усмихнато се спогледаха, погалвайки дръжките на оръжията си, ноздрите им бяха разширени, а усмивките кръвожадни.

— Въпреки всичко, чужденецът е слаб и може би трябва да проявим по-голяма щедрост, отколкото „Законът на госта“ го изисква. Хайде, мой джентълмени, приготвяйте бойното си облекло! Погледнете гордо като соколи към нашите гости.

Нейният смях прозвуча ужасно в ушите на Смит. Той мислеше за „Законът на госта“, за собствените си надежди и се почувствува като болен.

След известен размисъл, капитанът посочи с ветрилото си Смит и каза на прислужницата си:

— Застреляйте инженера! Може би скоро ще се нуждаем от неговите способности и за известно време ще забравим разговорите на долната палуба.

Домашната прислужница повдигна контролната кутия и я насочи към Смит, преди той да успее да се защити, корабния доктор постави в гръбначния му и главния му мозък изолиращи връзки на нервите за двигателен контрол.

Смит желаеше да има късмета да промени центъра на съня си. Той мразеше халюциногенните му центрове да бъдат лишени от достъп.

Вцепенен и сляп, той се потопи в сива недействителност и се опита да заспи.

Докато спеше, сънуваше дома си, беше заедно с баща си, майка си и многото си братя. Неговото родно място бе в старите отломки от изгнанически кораб назован „Никога връщане“, който притежаваше геосинхронна орбита около стара буреносна система, която се разпадаше под действието на газов гигант от системата „Тау Сети“.

Родината му бе небесно прикачена с материали, които съвременното човечество не беше в състояние да възпроизведе и бавно напредваха по стъпките на бурята. Тук налягането причиняваше стационарна вълна, по-широка от повърхността на много планети, която причиняваше кипването на метализираният им под налягане долен водороден слой. Колонистите разкопаваха астероиди, за да добият гориво за техните звездни кораби, които да служат на следващите поколения. По времето на прапрадядовците на Смит, бурите, продължаващи милиони години започваха да заглъхват. Докато добивът на гориво непрекъснато бе спадал и колонията бе ставала все по-слаба, корабът му се превръщаше в обект на нападения. Някои от нападателите бяха от номадите обитаващи мъглявината на Оорт, но повечето от тях бяха колонисти от вътрешните системи обитаващи астероидни зони, направени от праотците им чрез унищожаването на планети.